Джордано Бруно

За вселената от Джордано Бруно

31 май 2018

Днес излиза от печат книгата със съчинението на известния астроном Джордано Бруно „За безкрайното, вселената и световете”. Тя се публикува от издателство „Изток – Запад”, а преводът от италиански е на Богдана Паскалева. Изданието е с твърда корица и включва 464 страници.

Корицата на книгата „За безкрайното, вселената и световете” от Джордано Бруно (Изток – Запад, 2018)

Корицата на книгата „За безкрайното, вселената и световете” от Джордано Бруно (Изток – Запад, 2018)

За книгата от издателите:

През 1584 г. Джордано Бруно публикува в Лондон своя трети диалог на италиански език: „За безкрайното, вселената и световете“. Съчинението e своеобразно продължение и развитие на собствената философска система на Бруно, чието начало е поставил с диалога „Пепеляната вечеря“ (издаден на български от издателство „Изток-Запад“). В диалога авторът съчетава бляскавото си чувство за хумор и драматургично майсторство с излагането на ключови философски твърдения, които преобръщат цялата история на европейската мисъл.

Бруно радикално променя съществуващата представа за вселената. Със своя визионерски дар, съчетан с удивителна ерудиция, философът от Нола успява да отвори затворения свят на средновековното мислене и с точни аргументи да даде съвършено нова представа за космоса като безкраен и съставен от множество светове.

Настоящото издание включва предговор от изтъкнатия италиански специалист проф. Нучо Ордине, съредактор на двуезичното издаване на италианските съчинения на Джордано Бруно от издателство „Изток-Запад“.

Джордано Бруно (1548–1600) е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.

публикацията подготви: Силвия Аризанова
снимка: Джордано Бруно/Wikipedia

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)