30019701_785114515021033_749298561_n

За Копието на Съдбата, сложило край на мъките на Исус Христос

08 ноември 2019

Със стотици легенди е обвита една от най-великите християнски реликви – Копието, което прекъснало мъченията на Спасителя върху Кръста. То притежава невероятна, приказна и затова неземна енергия и с течение на хилядолетия си остава символ на могъществото и силата. Има много имена – Копие на Съдбата, Копието на Властта, Святото копие, Копието на Лонгин, Копието на Свети Маврикий. Но така или иначе монарсите вече 20 века се стремели да притежават това оръжие, за да получат сила. И вече никой не може достоверно да твърди до къде е мита и къде е реалността.

30118443_785114565021028_1767610294_n

Копието на съдбата е един от безценните трофеи на Свещената римска империя,   заедно с Короната и  Светия златен кръст с вградено парче от Кръста на Разпятието. Днес те кротко стоят в блиндирани витрини в съкровищницана на Хабсбургите във Виена и… разказват истории!

Всичко започва с  Разпятието. 
Има материално свидетелство, че раната на Христос е била нанесена именно от копие. Това е известната Торинска плащаница – лененото платно, в което завили тялото на Спасителя след разпятието. На жълто-белия фон с кървав цвят са запечатани очертанията на лика Му и фигурите със следите от раните Му. Експерт-криминалистите, изучавали плащаницата, установили, че загърнатият с тъканта човек е получил рана от копие с размер 4,5 см между ребрата. Според медиците копието е пронизало плеврата, белия дроб и е повредило сърцето. На плащаницата се е отпечатало петно кръв. Тя е текла, когато пронизаният се е намирал във вертикално положение.

Известното Копие избавя Спасителя от мъките. А кръвта Христова, текла по него, му дава магическа сила.

Но от къде тръгва легендата? Съществува версия, според която копието е изковано за гайни цели от третия първосвещеник Юдейски, син на първосвещеника Елеазар и внук на Аарон, маг и кабалист Финеес. С годините славата на могъщата реликва само растяла, а още повече растял броят на желаещите да я притежават. Държал Копието е в ръцете си Исус Навин, докато гледал рушащите се стени на Йерихон. Цар Саул метнал магическия талисман по младият Давид. Ирод Велики, опирайки се на копието, дал заповед за избиването на невинните младенци. След това по волята на провидението то се оказало в ръцете на римския центурион Гай Касий, а прободеният Христос бил обречен на вечен живот.

Легендите гласят, че Копието е било владение и на римските цезари Диоклециан и Константин (III – IV век)- като трофей в опит за победа над християнството. В разпада на Римската империя то попада в ръцете на кралете на вестготите, унищожителите на Римската империя, такива, като Одоакър (V век) на Меровингиге и на Карл Велики. В тъмните и мрачни Средни векове, Копието преминава в ръцете на различни владетели по Европа. Едно е сигурно обаче – всички се стремяли към него, защото в това Копие от една страна е вградено един от пироните на Разпятието, а от друга – то е напоено с кръвта на Исус Христос. 

Копието на Съдбата „възкръсва“ в исторически данни на 14 юни 1098 г. в Антиохия. В тях подробно е изложил обстоятелствата  непосредственият очевидец на тези събития, летописеца и каноник Раймунд Агилски. Съгласно неговия летопис, на участника в Кръстоносният поход, на провансалския селянин Бартоломей няколко пъти се явявал свети Андрей и показвал мястото, където било зарито Копието на Съдбата. И всичко станало както и било предсказано. Намереното копие не забавило да покаже чудодейната си сила: неприятелските укрепления започнали да се предават едно след друго на кръстоносците, които преди това търпяли военни поражения. С божията помощ скоро паднал дори Йерусалим.

30118228_785114601687691_392370398_n

Виенското Копие на Съдбата води историята си от времето на Отон I (912-973 г.). Християните вярват, че Копието на Съдбата е ключ към невероятно могъщество. И владетелят, в ръцете на когото попадне накрайникът, може да добие власт над цялото човечество. Царе и императори в течение на две хилядолетия считали, че оръжието, върху което е засъхнала кръвта на Христа, ще им подари възможността да управляват света.

Знаете ли кои са най-ценните, най-преследваните, най-пътешествалите през ръце, векове и съдби трофеи? Това са Короната на Свещената Римска империя и  Копието на Съдбата. Короната е една мечта, която никога не става реалност, но въпреки това е безценен трофей на властта, към която най-много монарси и владетели в световната история са се стремяли. От  основателя й Отон Велики до  Хитлер…

12788090_459947754204379_1629914026_n

Какво всъщност е Свещената Римска империя? Това е Средновековното наименование на германските въжделения за държавност и владичество над света. А тези амбиции не са никак малки и краткотрайни – те съществуват в периода 962 – 1806 г.! Даже и след това…Това е период, в който в границите на тази германска мечта за Свещена Римска Империя се обединяват много територии в Европа - Германия (която се  явява нейното ядро), Северна и Централна Италия, Нидерландия, Чехия, както и някои райони на Франция, а от 1134 г. формално се състои от три кралства: Германия, Италия и Бургундия. През 1135 г. в империята влиза кралство Чехия.

Империята е основана през 962 г. от източнофранкския крал Отон I Велики и се разглежда като пряко продължение на античната Римска империя и Франкската империя на Карл Велики. Процесите на преобразуване на отделната държава в империя за цялата история на съществуването ѝ така и не са завършени. Свещената Римска империя остава силно децентрализирана държава, със сложна феодална йерархична структура, обединяваща няколкостотин различни по религия, език, култура и степен на самостоятелност териториално-държавни образувания. И всъщност, това никога не е била единна Империя. Но тя си е имала император, чиято титла не е наследствена, а се дава на определен избраник, имала си е Корона, Свещено копие и малък златен Кръст, в който е вградено парче от дървения кръст на който е разпънат Исус Христос.

В периода на Ранното Средновековие, когато Европа е раздробена на множество феодални владения, без статута на държави, понятието  Свещената Римска империя има характер на химера – някакво имагинерно феодално държавническо устройство, в което владетелите на отделните феоди просто претендират за върховната власт в християнския свят.Това е период, в който Папския престол все още воюва за влияние и това разделение дава почва за увеличаване на властта на местните владетели в Германия. В Късното Средновековие Ватикана вече е стабилна и надделява.

И така си минават вековете – Свещената Римска империя има правила, но всяко княжество или обединение, съпричастно с нея си има своите! Има а идеята, Короната, Кръста, Копието на съдбата и правилата, с които уж всички се съобразяуват, но всъщност не съвсем! За справка – историята на Австрия, Прусия или Бавария…

12825094_459947734204381_725651405_n

Та тази „империя“(с кавички или без?) възниква през 962 г. Свещената Римска империя претендира за приемник на Римската империя и франкската империя на Карл Велики, и се опитва да се превърне в универсално държавно образувание, което да обедини целия европейски християнски свят. Отон I Велики, първият монарх на империята, използва титлата Imperator Romanorum et Francorum . Посочването на „германската нация“ в титлата на императора започва да се използва през средата на 15 век.   Крайната форма на името си, империята придобива в началото в 16 век: през 1512 г. Максимилиан I, в обръщението си към Райхстага, за първи път официално използва името „Свещена Римска империя на германската нация“.

Към средата на 18 век, империята губи и последното останало ѝ влияние в Италия, императорът е лишен от прерогативите си в църковната сфера, а тенденциите на дезинтеграция фактически превръщат Германия в конгломерат от полунезависими княжества. Това дава повод на Волтер да заяви, че Свещената Римска империя вече не е „нито свещена, нито римска, нито империя“.

Доколкото през по-голямата част от съществуването си, Свещената Римска империя се явява единственото държавно образувание в Западна Европа, чиито монарх носи титлата „император“, тя често е наричана просто „Империята“. През 19 век, след образуването на Германската и Австрийската империи, е наричана просто „Старата империя“. Но след годиник идва на власт Хитлер в Германия и превръща в култ идеята за Свещената Римска империя. Защо неговото управление е наричано Третия райх ли? Ами защото първият Райх е Римската империя – ясно, Свещената средновековна римска империя е Втория Рай, а неговите властови имперски амбиции най-логично е„Третия райх“!

Идеята за Свещената Римска империя е да поддържа единна държава, обединяваща целия цивилизован и християнски свят, произлиза от времето на Древния Рим. Е, да, ама през 10 век вече няма и следа от нея! Остава само идеалистичния модел за  Царството Божие, най-добрия модел на организация на една държава, чиито владетел поддържа мира и спокойствието в християнските страни, защитава и се грижи за просперитета на църквата и организира защитата срещу външни заплахи. Така се ражда идеята за тази имагинерна империя, която, обаче именно от това време има своята корона и копие!

12835026_459947770871044_1130119619_nИ сега вече за Копието на Съдбата, което неразделно върви с Короната и малкия златен кръст с дървото от Разпятието. Свещените трофеи!

Първият владетел в средновековна Европа, който се сдобива с короната и копието е Карл Велики. В знак на признателност за неговите лични заслуги около превръщането на християнската църква в най-голямата обществена сила сред германските племена и гало-романското население, през 800 г. папа Лъв III го дарява с императорска титла. След смъртта на големия франкски владетел и обединител на западноевропейското пространство настъпва бърз упадък на държавното единство, продължил над едно столетие (IX, докъм средата на X век). Франкската държава се разпада на три части - Източно франкско кралство (Германия), Западно франкско кралство (бъдещата Франция), и Лотарингия (земята на Лотар, внук и наследник на Карл Велики).
Делбата на наследството на Карл Велики оставя дълбока следа в германската и общоевропейска история. Към средата на 10 век на една изконно германска династия – Саксонската, е предопределено да възвърне блясъка на римската корона и духовния престиж на признат от всички християни общоевропейски хегемон. Отон  съвсем справедливо наречен Велики, в ред отношения може да се сравнява с фигурата на самия Карл Велики, слага на главата си тази корона и започва да държи в ръцете си Копието на Съдбата.

И така започва пътешествието та тези два безценни трофея – Короната и Копието по главите и в ръцете на най-големите за времето си монарси от европейската история….

12833340_459947777537710_1099811326_n

Само не си мислете, че Отон Велики хей така си е присвоил нещата! Напротив. С тържествена литургия в папската базилика „Св. Петър“ е богопомазан и са му връчени свещените символи на Римската империя – Короната и Копието. От този миг нататък благословията на Римския престол – най-високата и авторитетна духовна институция сред християните, по един незрим и дълбоко символичен начин преобразява краля на германците от владетел на един отделен народ в законен наследник и правоприемник на „световната“ Римска империя. Да, сложно е! Колкото е и сложно цялото Средновековно развитие на Европа. В разцвета на Хабсбургската династия, управлявала силната за времето си Австро-Унгарска Империя, всеки един от владетелите й се е окичвал и с тази корона и е държал в ръцете си копието. И така във вековете, когато след края на монархическото управление във Австрия Короната и Копието кротко са положени във съкровищницата в двореца на Хабсбургите в центъра на Виена.

adolf-hitler

Но Хитлер много е чел и е изучавал теорията за Свещената Римска империя и историческите й превъплъщения. И той неистово се стреми именно към тези трофеи, с които да възцари на Земята Третия райх и да го превърне в Новият император на Свещената Римска империя. Той окупира Австрия точно на 12 март 1938. Тогава в страната нахлуват войските на Вермахта,  точно в деня, в който е била коронацията на Карл Велики за Свещен император на Римската империя векове назад. Не се съмнявайте, че Хитлер е бил неистов фен на символиката и мистиката. Доказано е. Много преди войските на Хитлер да навлязат в Австрия, той изпраща спец части на Гестапо пред вратите на Съкровищницата на Хабсбургите, която се намира в сърцето на Виена, за да пазят короната и копието. И когато той влезе във Виена, поставя коронта на главата си, а в ръцете си държи Копието на съдбта. Австрия е превзета за минути, короната и копието са взети от съкровищницата.  Хитлер вече е император на неосъществената все още, но бленувана германска вариация на господство над света!

Anschluss Österreich, WienА после….“горките “ трофеи – преминават пътя си през скривалища и бункери, остават в ръцете на Хитлер през цялата унищожителна Втора Световна война, за да бъдат открити от съюзническите сили – по точно американците, в едно подземие в Нюрнберг – хранилище на редица световни културно-исторически ценности, заграбени от нацистите. Не си мислете, че след откриването им американците бързо и лесно са ги върнали на мястото им в музея! Трябвало е да минат години в политически борби, говорения и ултиматуми, за да се върне Короната и Копието в двореца на Хабсбургите във Виена.

 

Историческите хроники са обемни и противоречиви по въпроса. В същото време изследванията на Копието на Съдбата, което се пази в Съкровищницата на Хабсбургите към Виенския музей на историята на изкуствата, чрез използването на най-новите физични методи са показали, че желязото, от което е направено легендарното оръжие, не е изковано по-рано от VII век. Излиза, че това е само копие на копието. Но не е само това. Оказва се, че в центъра на тази реликва (дължината и е повече от 50 см) под гравирана златна обвивка, която прикрива половината наконечник, има парче желязо, което е много по-древно. И то именно е датирано от годината на Разпятието на Исус Христос.

В Копието на Съдбата е вкован римски гвоздей. Може би същият, с който са разпнали Христа! Изглежда, че в древността са знаели това, именно този участък от копието бил отбелязан с медни кръстчета. Именно там може да бъдат частиците на гвоздея от разпятието. Върху копието открили надпис, който успели да прочетат. Той означавал: „Копие и гвоздей Господен“. А другите копия, пазещи се във Ватикана, се оказали много по-късни копия.

Мистика или реалност – решете сами, но при всички случаи, когато попаднете във Виена, отидете в Съкровищницата на Хабсбургите и ги вижте – Короната и Копието на Съдбата… Имат магична сила!

текст и снимки: Валерия Симеонова

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)