има кворум, парламент 4_cr

За несподелената любов към нашите политици и за синдрома на Адели

08 юли 2015

Прочетох неотдавна едно описание на синдрома на Адели, както и за живота на дъщерята на Виктор Юго – Адели Юго – дала име на този синдром. С две думи това е синдром на несподелената любов. От написаното разбрах, че за предмет на психическото отклонение се приема личната и интимна любов към друго лице, която не получава насрещна адекватност. Стига се до пълна деградация и живот само в смисъла на предполагаемата любов.

Но си мисля, че наред с всичко друго странно по нашите земи, ние всички страдаме от същия синдром – в посока – нашите политици. Няма нещо, което да ни се случи за последните двадесет и пет години и то наистина да успя да ни разочарова до степен, че да спрем да се доверяваме, да се надяваме, да чакаме „оправяне“. Ние обичаме нашите политици, произвеждаме ги в народни избраници, осигуряваме им всякакви допълнителни благини и доживотни лични подобрения, прощаваме им всички погрешни и опасни действия, цялата безотговорност, несериозност, обидно неглижиране, цялото ни активно набутване в едно неогрято място. И най-вече ги обичаме въпреки, че те нехаят в отговор.

Ето това е интересен психиатричен случай. Цяла една нация болна вече толкова години от синдрома на Адели. Ние се идентифицираме независимо с коя политическа сила, като я обичаме напълно несподелено. Ще тропнем по масата, по стената във Фейсбук, с крак понякога, с юмрук ако трябва – за да обясним на останалите, че нашият именно политик е най-истинският, почтеният, верният, честният.., че именно тези другите са лошите, грешните и крадливите. А то от един дол на дренките. Все тая. Но какво да му обясниш на избирателя. Той е безпаметно влюбен. Дава мило и драго да се кара с някого за политика, сякаш от това произтича нещо смислено, за когото и да било. Нищо, че повечето ни политици изглеждат плашещо, чисто визуално, като за предмет на любовни страсти, те биват такива, че даже се учим от тях на обличане, мечтаем за техния финансов статус и обществено присъствие. Ежедневно подмънкват и хлопатарят по всякакви медии и не се чува нито нещо умно, нито ясно, нито смислено. Но какви са тези обяснения пред огромната мощ на несподелената любов.

Ето скоро пак идват избори и народонаселението в любовна омая ще се завтече към урнополагането с усещането, че отива на сватба. А на другия ден ще научим с любовно вълнение новите имена, обект на синдрома на Адели… И така… До края на света…

текст: Мила Димитрова
снимка: clubz.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)