orig

За пръв път показват червения бележник на Вапцаров

23 юли 2018

В родната му къща-музей в Банско ще бъде открита фотоизложба „Чака ме светът“. Денят ще бъде отбелязан и в музея на Никола Вапцаров на столичната улица „Ангел Кънчев“, където е било последното жилище на поета.

През 1936 г. Вапцаров се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка „Моторни песни“. Неговите „Моторни песни“ са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави, припомня БНР.

Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за три месеца в Годеч. На 4 март 1942 г. е арестуван отново. На 23 юли същата година е осъден по бързата процедура и само след няколко часа е застрелян.

Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.

В родната му къща-музей в Банско днес ще бъде открита фотоизложба „Чака ме светът“ – подготвена от Музеен комплекс-Банско по повод 65-годишнината от връчването посмъртно на Вапцаров на Международната награда за мир – израз на световното признание пред гениалното му творчество.

В музея на поета в София за първи път пред публика тази вечер от 18 часа ще бъде изложен червеният му бележник с оригинала на стихотворението „Не, сега не е за поезия…“. То ще бъде поставено върху масичката от квартирата, в която поетът е интерниран заради участието си в Соболевата акция в края на 1940 г. В същия бележник са записите и на „Пролет“ („Отвънка ухае на люляк…“), което поетът чете на съпругата си на 30 май 1941 г., когато е арестуван в софийския им дом.

„Без да има юбилейна годишнина от разстрела на Вапцаров, в читалището в Годеч, което носи неговото име, хората са решили да възстановят една традиция – да се отбелязва датата на разстрела на поета и неговите другари. Това се прави не по някакви календарни поводи, а от обич към поета. Затова извадих червения бележник, който се пази в къщата-музей. Интересът към него е заслужено огромен“, коментира пред БНР главният уредник на къщата-музей Катя Зографова.

1920x1080 (1)

Къща-музей „Никола Вапцаров“ – Банско

„Днес ние трябва отново да защитаваме името на Никола Вапцаров от хейтъри с тези думи, с които Светослав Минков го брани от царския режим. Той казва, че стиховете на Вапцаров не са написани набързо и не са политически ограничени, а са нежни и с гражданско чувство. Светослав Минков ни дава пример как да мислим за Вапцаров, но уви тъжно е, че и днес ние трябва отново да припомняме неговите думи в една съвсем различна историческа реалност“, отбеляза още Зографова.

За неизвестна статия за Вапцаров на поета Пеньо Пенев разказват в книгата си „Любопитна Силистра“ бившият кореспондент на БТА в Силистра Енчо Енчев и покойният вече кореспондент на БНР Любен Антонов.

Статията е намерена през 1979 година – преди отбелязването на седемдесетата годишнина от рождението на Вапцаров – от директора на тогавашния научно-изследователски център при Съюза на българските журналисти Митко Иванов. Публикувана е в редактираната от Пеньо Пенев многотиражка „Добруджанска дума“, издавана през 1957 година в бившото силистренско ДЗС „Янко Забунов“. Статията е писана по повод 15-годишнината от разстрела на Вапцаров и е подписана с инициалите „П.П.“. Пеньо Пенев, който е повлиян от Вапцаровата поезия, изразява преклонението си пред гения на поета, изтъква БТА.

снимки: Къща-музей „Никола Й. Вапцаров

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)