Graf_met_de_handjes_1

„За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“

05 ноември 2016

„За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“ Спомняте си, че това са част от финалните думи в баладата „Неразделни“ на Пенчо П. Славейков, нали? И няма как точно те да не се появят в съзнанието ни при вида на тази снимка.  Защото историята на тези два надгробни паметника е наистина необикновена. И именно на днешния ден, искаме да ви разкажем за тях…

Под единия лежи холандски полковник-протестант, а под другия неговата съпруга, която е била католичка. Когато той напуска този свят, тя отказва да бъде погребана в семейната гробница, а изказва желанието си да почива в близост до него. Резултатът е повече от затрогващ – тези две кули, макар и разделени от тухлите на една стена и разликите на две религии, всъщност са обвързани във вечността. Защото от всяка от тях е протегната по една ръка, която докосва другата. И този толкова човешки жест, макар и запечатан в камъка, ни кара да се замислим, че действително има моменти, в които добре познатите думи „докато смъртта ви раздели“, всъщност могат да не се окажат верни… 

И за финал, нека си припомним част от баладата:

Не в черковний двор зариха на любовта двете
жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина…
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)