prince-880x494

Световните легенди, които загубихме през 2016 година

05 декември 2016

Редица легендарни звезди, арт личности, спортисти, музиканти и интересни хора оставили вечна диря в цивилизационния ни фон, ни напуснаха през 2016 година.
Ето и някои от най-големите легенди, които записаха със златни букви имената си в съвременната история и вече не са между живите:

umberto-eco-880x532

Легендите, които загубихме през 2016 година. Умберто Еко

Умберто Еко
В Името на Розата и великата си литература, Умберто Еко ще остане завинаги като едно от най-големите светила на световната литературна сцена. Италианският писател и философ Умберто Еко почина на 19 февлуари 2016 година на  84-годишна възраст след дълга битка с онкологично заболяване. Той умира в дома си в Милано.
Умберто Еко е автор на емблематични романи като ”Името на розата”, ”Махалото на Фуко”, ”Пражкото гробище” и други. Последният му роман ”Нулев брой” бе публикуван миналата година и е преведен на български език.„Светът загуби една от най-значимите личности в съвременната си култура. Неговият поглед върху света ще ни липсва“, написа „Република“. Той беше изключителен пример за европейски интелектуалец, обединяващ уникални познания за миналото с неизтощима способност да предвижда бъдещето“, каза италианският премиер Матео Ренци.

1401x788-David-Bowie__-880x494

Легендите, които загубихме през 2016 година. Дейвид Бауи

Дейвид Бауи
Големият, различният, незабравимият Дейвид Бауи ни напусна през изминалата година на 10 януари. Отиде си една от едно от най-големите имена в музикалната история. Рок легендата почина само 18 месеца след като бе диагностициран с тежката диагноза „рак“. Големият музикант е починал в дома си, заобиколен от най-близките си хора. Дни преди кончината си, Бауи навършва 69 години, а заедно с това издава и 25-тия си студиен албум – „Черна звезда“ (Blackstar), който бележи края на близо 50-годишната му кариера. Както е известно, британският рокпевец започва кариерата си през 1969,  а само 6 години по-късно пробива и на най-големия музикален пазар в САЩ.
Първоначално влиятелният музикант, певец и автор на песни се насочва към глем рока, но с течение на времето преминава през още много стилове -  артрок, соул, хард рок, денс поп, пънк и електроника. През 2002 г. BBC го класира на 29-то място сред 100-те най-известни англичани в света, а две по-късно списанието Rolling Stone го поставя на 39-то място в списъка си на 100-те най-големи артисти за всички времена. Той е баща на режисьора Дънкан Джоунс.

prince-880x494

Легендите, които загубихме през 2016 година. Принс

Принс
Принс си отиде на 21 април 2016г. твърде млад от този свят. Той почина внезапно на 57 годишна възраст. Tялото му е открито в имението му в щата Минесота. Принс, една от големите звезди в края на 80-те и началото на 90-те години, си отива броени дни, след като спешно е настанен за кратко в болница, поради пристъп на грип.

На 16 април влошеното му състояние е наложило извънредно приземяване на личния му самолета, с който се е прибирал от концерт в Атланта. Парамедиците са били повикани в 9.43 сутринтa, а шерифът на окръг Карвър County потвърждава, че е има смъртен случай . Екип криминалистика и патолог са били мястото на инцидента . Prince – пълно име Prince Rogers Nelson – е приет в болница шест дни преди смъртта си със симптоми на грип. Той е страдал от грип в продължение на няколко седмици, но се е смятало, че се възстановяв. Поп идолът стана известен през 80-те години със своите албуми „Purple Rain“ и „Sign O’The Times“. Той е известен с широкия диапазон на гласа си, текстовете на песните си и своята ексцентричност. Описван като един от най-големите музикални таланти в историята на музиката, той се е учил сам да пее, като в същото време композира и продуцира своята музика.

Истинското име на Принс е Принс Роджърс Нелсън. Неколкократно сменя творческия си псевдоним. През периода 1993-2000 дори използва графичен символ вместо име. Високият едва 157 см изпълнител бе наричан „динамит“ и „тайфун“, заради неукротимата си енергия.
През кариерата си той печели седем награди „Грами”, както и по един „Златен глобус” и „Оскар”. Включен е в Залата на славата на рокендрола през 2004 година.

14ddb1f1cd689fe09c92ee77388e4771

Легендите, които загубихме през 2016 година. Соня Рикиел

Соня Рикиел
Световноизвестната дизайнерка Соня Рикел, обличала Одри Хепбърн и Бриджит Бардо, почина на 25 август на 86 години в парижкия си дом. Рикел, наричана „кралицата на плетивото“, страдаше от болестта на Паркинсон. „Майка ми почина в 5 часа сутринта (местно време) в нейния дом в Париж от последиците на болестта“, съобщава дъщеря й Натали.

151209-muhammad-ali-656p_c82845dce33faeeee057869e6ebd6fbe.nbcnews-ux-2880-1000-880x583

Легендите, които загубихме през 2016 година.Мохамед Али

Мохамед Али
Легендарният американски боксьор Мохамед Али умира в болница във Финикс, щата Аризона. „След 32 години борба срещу болестта на Паркинсон Мохамед Али почина на 74-годишна възраст“ в нощта срещу събота, обявява неговият говорител Боб Гънел. Бившият световен шампион по бокс за професионалисти в тежка категория е хоспитализиран дни преди смъртта си заради дихателни проблеми.  Най-известният боксьор в историята е  погребан в родния си град Луисвил, щата Кентъки. 

fidel-castro-880x748

Легендите, които загубихме през 2016 година.Фидел Кастро

Фидел Кастро
Легендарният кубински лидер Фидел Кастро почина на 90-годишна възраст на 26 ноември 2016 година.Кастро е издъхнал  в дома си в столицата Хавана.Кастро беше министър-председател на Куба от февруари 1959 г. до декември 1976 г., а след това председател на Държавния съвет на Куба. Той беше и първи секретар на Кубинската комунистическа партия. Фидел Кастро става министър-председател на Куба след Кубинската революция, която отхвърля подкрепяната от САЩ диктатура на Фулхенсио Батиста.
През 1965 г. става Първи секретар на Кубинската комунистическата партия и трансформира страната в еднопартийна система и социалистическа република.През 1976 г. става председател на Държавния съвет на Куба. Той също заема поста върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Куба. Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно правомощията си на първия вицепрезидент – своя по-малък брат Раул Кастро.
На 19 февруари 2008 г., пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. На 24 февруари 2008 г. Народното събрание на Куба избира Раул Кастро за президент на Куба.

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)