IMGP2954

Земенският манастир – знакът на българина

12 юни 2014

В полите на североизточния склон на Риша планина, на красива тераса е сгушен уникален бисер – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“. До него бълбукат кристалните води на голям извор. Намиращ се само на около 80 км. от гр. София, близо до гр. Земен, в полите на Конявската планина, Земенският манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра…

IMGP2937

На 9 август 1909 г. тържествено се открива жп гара Земен. Много столичани и културни дейци посещават Земенско и откриват уникалността на тукашния манастир, на прекрасните му стенописи, дело на незнаен местен художник от Средновековието. Проф. Йордан Иванов прави първата публикация за Земенската църква, с която възвестява на страната и на света за съществуването на незнаен досега ценен исторически паметник от XIV век. Земенската църква по ценност съперничи с Боянската църква в София, изградена през 1259 г. Задълбочени проучвания доказват, че църквата в Земен датира не от XIV, а възниква през XI век.

NEEEEEEEEW 478

Манастирът многократно е бил опожаряван. Феноменалното е, че неговата ограда и сграда са събаряни и възстановявани многократно, но църквата, със стенописите, не е разрушавана и е оцеляла повече от 7 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че тя е укрепвана през 1830 и 1860 г. Основна архитектурна реставрация на църквата се извършва през 1968 г. Пълна консервация върху стенописите е извършена през 1970-1974 г. под ръководството на Бонка Илиева. При консервацията е открито, че под стенописите от XIV век съществува по-стар слой от стенописи, който се отнася към монументалното изкуство от XII-XIII век. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени. Олтарът е от каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли.

NEEEEEEEEW 517

Земенската църква също е поредното доказателство, че по тези земи в началото на XIII век е съществувала крепостта Землънград и тя е била богата и значима за времето си. Ктитори на църквата са били Земенският владетел Деспот Деян и жена му Доя. Техните портрети украсяват стените на манастира и са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност, подобно на образите на Севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.

NEEEEEEEEW 522

Земенската църква е кръстокуполна с кубична форма, със страни по 9 метра. Изцяло е построена от бигор. Куполът се поддържа от четири масивни стълба, свързани с арки. Вътрешно лежи на четири свода, на раменете на вписан кръст. Два реда от по осем ниши красят барабана на купола, но прозорци има само на четири от външните стени, при това малки. България приема християнството (някъде между 864 – 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения. От самото си начало, обаче, българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактерни за Византия) се използват ярки и жизнени цветове. По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т. н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос. Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил.

NEEEEEEEEW 521

Най-старото запазено изображение на закрилника на България Св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като старец, с дълга заострена брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светецът носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под неговата дреха се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата – държи свитък.

NEEEEEEEEW 487

Дълго може да се разказва за интересните интерпретации на прочутите библейски сцени в стенописите на манастира, за редица уникални мотиви от живота и битието на хората, за автентичността и развитието на вярата, но е по-добре да бъдат видени на живо. Днес комплексът включва две сгради, камбанария и църква. На територията му се намират и многовековни дървета с прекрасни стволове и огромни корони. Усещането за спокойствие и мир със себе си и света тук е забележително.Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей. На 5 март 1966 г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а църквата за Национален музей. Той е обявен и за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)