златни монети

Златни монети, амфори и много други любопитни находки от град Хрисосотира

06 ноември 2018

На златни монети, амфори и много други любопитни находки попадат археолозите при разкопките на Хрисосотира. Пета поредна година екип на Националния исторически музей /НИМ/, под ръководстото на проф. д-р Иван Христов, проучва ранновизантийския град, разположен на едноимения полуостров между градовете Созопол и Черноморец. Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Министерството на отбраната, съобщават от Националния исторически музей.

Снимка: НИМ

Снимка: НИМ

През месец октомври археолозите разкопаваха структури, разположени в западния сектор на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на голяма казармена постройка /220 кв. м/, разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена. За първи път бе открит участък от южната крепостна стена. До този етап на проучванията не се споменаваше за наличието на такава стена и нейното съществуване бе игнорирано, включително и в публикациите за обекта.

Крепостният зид бе открит на южния морски бряг зад характерен скален пасаж, който изглежда е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.

Вижте още: „Спасените съкровища на България“ в изложба от днес

С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.

Най-успешният момент от дейността на музейните археолози е разкриването на сграда /с работна номерация 18/ в близост до морския бряг, на крепостна стена и на т. нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за тази структура е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Снимка: НИМ

Снимка: НИМ

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди – за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар. Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение – на границата на късната античност и средните векове.

Предварителният анализ на керамичния материал подсказва, че в сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави впечатление отсъствието на импортна керамика, с изключение на две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.

Снимка: НИМ

Снимка: НИМ

Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. От инвентара на сградата са открити също масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.

Твърде вероятно е постройката, а от там – и цялото укрепено селище, да е окончателно опожарена по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол.

снимка: НИМ

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)