16425816_956120527823530_3402167155777009109_n

Ивайло Балабанов – „Метафора“

01 февруари 2018

Бяла птица – почерняла, бяла – с траурни крила.
В мрак летяла – прелетяла пет небета във мъгла.
Пет небета, пълни с гавра, камъни, барут и глад…
Бяла птица – черен гарван. Гарване , стани ми брат!
Моята душа проклета с твоите крила лети,
но такъв ни е късметът : в черно да сме аз и ти.
Хайде, напъни гръбнака, разпери крила докрай!
Седмото небе ни чака! Седмото небе ми дай!
Изкълви докрай сълзите! Моя черен хляб изяж!
Виждаш ли : горят звездите на съзвездие Кураж.
Помниш ли оная пролет : вятърът студен и твърд?
Твойте гарванчета голи,
помниш ли, спасих от смърт.
Но сега не ща отплата и душата ми не ще.
Разпери докрай крилата! Дай ми седмото небе!
Заплатил съм го с несрета,
с дух, живял под псевдоним.
Мъка, имам шест небета. Хайде да ги прелетим!…

Ивайло Балабанов – „Метафора“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)