20150306_a3c65c2974270fd093ee8a9bf8ae7d0b_21813

Иван Иванов: Аз бях предан на киното

07 март 2015

В живота на човек е хубаво да му се случи случка, необикновена случка, ако не му се случи, казват, че в следващия живот ще се случи. Пробуждането все някога идва. Когато в живота на един човек му се случи пробуждане, това е най-истинското съпреживяване.

Това каза на среща с кинаджии, студенти и журналисти любимият на няколко поколения актьор Иван Иванов, който получи приза на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на 19-ия София Филм Фест, предаде репортер на БГНЕС.

Ден след официалното откриване на киномаратона се срещаме с Иван Иванов в Дом на киното за един разговор с автограф не толкова за филмите, колкото за живота.

Трудно е да се определи личността, човекът Иван Иванов с една дума – той е и актьор, и мислител, и писател, поет, по своему и философ на нашето съвременно битие. Хиляди го помнят като Радо от „Всичко е любов“, други като Асен от „Лавина“ или Траян от „Мярка за неотклонение“ и много други. Той може да изиграе всичко и навсякъде, себе си определя като като индивидуален-анархист. Киното пасва на характера му, с писането се преоткрива.

От много години го интересува човешкото присъствие. Може да си поет, да си писател, но да не си получил просветление цял живот, каза Иванов. Просветлението е тайнство, което се случва насън. Така става, добави той и разказа за неговия път: Аз нито съм го търсил, нито знам методология за техники, нито съм бил в отвъдното. Не, просто сънувах сън. Събудих се и посегнах към белия лист, продължи Иванов, който освен десетките филми, има няколко книги зад гърба си („Този живот, онзи живот“, „Отговори“, „Добре дошъл у дома“…).

Споделям го, за да кажа, че има и такива случки. Тогава бях написал на жена ми едно стихотворение, после още едно, давам й го да чете… и така написах пет книги, сподели актьорът-поет. За писането, той разказа още, че не задрасква – пиша и слагам точка, и край. Та, от актьорската професия отидох в един друг свят – на книгите.

И преди и сега Иванов се занимава с прости неща. В киното работата ми беше конкретна – отивам и свършвам едно конкретно физическо средство, подплатено разбира се със своята емоционална поддръжка. А обикновено на маса започваме да теоретизираме, потапяме се в обстоятелствата на парадокса, на фарса – неща, от които аз винаги съм странял.

Аз бях предан на киното – вършех си конкретно работата, случиха се перипетии и продължих по същия начин. Намерих една среда, където си говорим за козите, кой се е родил, или кой е починал, къде е кметът и дали ще оправи тази дупка или не, разказа за живота си преди и сега още актьорът, който от години живее в панагюрското село Оборище.

Легендата от родния екран определя живота си като праволинеен. Запитан с какво се занимава в момента Иванов е точен и ясен – занимавам се с живеене. Ако искате да кажа като есенция – аз единствено и само се занимавам с живеене. Това влагам в смисъла на човешкото съществуване. Говори се за любов – да, любов, но според мен смисълът се нарича живеене.

Не писането, не актьорското майсторство, не дърводелството, не шивачеството – това са средствата, а те имат край. Най-висшето е живеене, живеене, живеене. Това е!

снимка: offnews.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)