Иван Яхнаджиев: Вдъхновението е пътят!

Иван Яхнаджиев: Вдъхновението е пътят!

27 октомври 2014

Иван Яхнаджиев е български художник-авангардист, въвел бодиарта в България. През 1977 година завършва специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ в класа на професор Добри Добрев. От същата година Яхнаджиев започва да излага творбите си в общи художествени изложби в България и чужбина. Самостоятелни изложби организира в София, Варна, Благоевград, Рим. Творчеството му е в областта на пейзажа, натюрморта, фигуралната композиция. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, НИМ и градските галерии във Варна, Вършец, Габрово, Търговище, както и в частни сбирки в Гърция, САЩ, Финландия, Франция, Швеция и Япония.

- Вие, наистина, сте неуморен творец. Напоследък ни изненадахте с няколко нови проекта. Ще ни разкажете ли за тях?
- Да, даже този, който направихме с Цена Бояджиева, донякъде тръгна, колкото и да е странно, от децата. В него искахме да включим деца на музиканти и деца от Италианския лицей, с които заедно да направим поне едно от двете пана. Но се отказахме, защото го правихме през летния период, а тогава те са във ваканция. И го завършихме ние. Но искаме, при откриването му, деца да импровизират на паното ни. И да направят свои картини по нашата „музика“. Мисля, че това ще бъде нещо интересно за тях.Една част от проектите ми, реализирахме заедно с моя син (Александър Яхнаджиев – бел. ред.) в Рим. И мисля, че те са много силни, защото така имах възможността да ме види и Европа. А те са начин и да разбереш не само докъде си стигнал, а и дали това, което казваш има някаква стойност, дали е достатъчно добро и дали мисълта му „излиза“ извън България.

- И какво направихте заедно там?
- Например, Сашо украси една от улиците на Асизи с 250 нарисувани чадъра, които поставихме така, че да са над главите на минувачите. Получи се много интересен ефект, защото слънцето прозираше през тях. Също така, много интересен беше и един пърформан със скитниците там, в който ги накара лягат по римските улици, а той очертаваше техните силуети. В Сан Ремо пък изрисува, заедно с деца, две коли, за да може по този начин да напомни на шофьорите, че трябва да пазят децата на пътя.

Иван Яхнаджиев: Вдъхновението е пътят!

- Факт е, че в чужбина изкуството се цени и развива. Можем ли да кажем, че и у нас е така?
- Знаете ли, аз бих казал, че там изкуството се цени, защото то е част от живота. Защото никой не може да живее без него. И ако успеем, и в България, да го превърнем в част от нашия живот, тогава то наистина ще е безценно. Казано с други думи – изкуството просто трябва да се живее.

- Понеже си говорим за Сашо. Какво още ще ни разкажете за него?
- той е от хората, чийто късмет, буквално, е по-силен от възможностите му. Поне така започна животът му в Италия, когато той беше само на осемнайсет години, така е и две десетилетия по-късно. Но това си е Божа работа, то не може да се програмира и научи. То или идва, или не идва. Защото, съгласете се, безкрайно талантливи хора са загивали, просто защото нямат късмет. Сашо е от тези, които имат късмет, и когато е съчетано с талант, се получават нещата.

DPP_16569

- Имаше време, в което Вие бяхте много увлечен по бодиарта, но напоследък не сте се изявявали в това отношение. Но ето, че Ви видяхме отново и в това амплоа. Как се сетигна до това?

- Да, идеята този път дойде от Магдалена Гигова, за представянето на нейната книга. И понеже става въпрос за любовните истории на най-великите творци като Ботев, Вазов, Яворов и т. н. аз погледнах смело към това, че те също са били нормални хора, имали са влюбвания и разлъки. Всеки от тях е намеквал за това, доколкото е могъл да си го позволи, във времето, в което е живял. Аз само дадох изражение на всичко това – на истината, която те са споделили.

- Вие сте все така витален. Откъде намирате силите и енергията за това? Защото, съгласете се, не живеем в лесно време…
- Ще го кажа така както го е казал Пикасо: „Аз нищо не търся, а просто намирам“. Всичко е в мен – то просто си идва, а когато не го хванеш навреме си и отива.

- А вдъхновението? Него откъде черпите?
- Ако го срещна, сигурно ще бъде добре! (Усмихва се.) Не го знам как изглежда и не знам какво е то. Често се говори за музи, аз все още не съм срещнал моята. А, може би, това е и хубаво! Иначе – вдъхновението е пътят. Това че искам да вървя по него, даже без да знам накъде. И това, всъщност, е по-добрият вариант.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)