Дечко Узунов

Изложба на Дечко Узунов по повод 120 години от рождението му

21 февруари 2019

На 22 февруари е роден българския художник Дечко Узунов през 1899 г. в град Казанлък. По случай 120 години от неговото рождение днес ще бъде открита изложба от 18:00 часа в галерия-музей „Дечко Узунов”. Тя е филиал на Софийската градска художествена галерия и се намира на бул. „Драган Цанков” 24.

Изложбата носи името „Дечко Узунов. Автопортретът”. Тя ще може да бъде разгледана до юни 2019 г.

Плакат на събитието

Плакат на събитието

Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която екипът на Софийска градска художествена галерия представя по случай 120 години от рождението на художника. Живописните платна и рисунки предоставят възможност на публиката да се срещне с майсторството на автора в моментите, когато се вглежда в себе си, да усети различните състояния на художника. Произведенията „Автопортрет със светци“, 1982 и „Семеен портрет (Автопортрет с Олга)“, 1982 са допълнени от гостуващата картина на Националната галерия – „Автопортрет“, 1983 и творбата на Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово „Дон Кихот без Санчо Панса“, 1982 г. Живописните автопортрети са обогатени от малко познати скици и рисунки на автора, съхранявани в ХГ „Дечко Узунов”.

Роден в края на ХIХ век, животът и творчеството на Дечко Узунов преминават през почти целия ХХ век. Вложил в живота си толкова много динамизъм, колкото и в творчеството си, художникът винаги е бил обект на интерес от страна на критиците, журналистите, колегите и широката публика. Известен като портретист, изявил се като майстор на монументалното изкуство, оценяван високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, желан като илюстратор и сценограф, той е и любим професор, приятен събеседник и авторитет. Фигурата му винаги се е забелязвала. Винаги е впечатлявал с присъствието си, което често е контрастирало на фона на заобикалящата го среда. Артистичните маниери, специфичното чувство за хумор, театралността и лекотата при общуване, осведомеността му, неговата пластична култура и способността да оцени достойнствата на други художници, твърде отдалечени от собствените му възгледи, подтикват мнозина да търсят отново и отново неговата близост.

Огърлица на безсмъртието, 1973 маслени бои, платно, 160 х 104 см Национална галерия

„Огърлица на безсмъртието”, 1973
маслени бои, платно, 160 х 104 см
Национална галерия

Естествената среда на Дечко Узунов е ателието, където се раждат и творбите му. Там в тишината неговият вътрешен глас е в съзвучие с душата му. Глас, който изважда наяве онова, което е известно само на него. В ателието Узунов се връща отново и отново към теми, образи, багри, които е подхващал, изоставял, докато не ги е изчерпвал докрай. Там той се вглежда и в своя образ. За съжаление художникът не ни е оставил поредица от автопортрети, чрез които да изведем своеобразна биография, оставил ни е само няколко свои образа и настоящата изложба дава възможност на публиката за среща с тях, споделят от СГХГ.

Вижте още: 8 великолепни картини на Иван Милев

снимка: Портрет на Мария Стоилова (детайл), 1932, маслени бои, платно, 118 х 89 см, Национална галерия/Facebook

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)