Из Манастирите на Краище в Разпети Петък

10 април 2015

Предполагаме, че не само греографски просветените знаят, кой район от България наричаме Краище. Ситуирано в Западните покрайнини на страната ни, в близост до границата ни със Сърбия, Краище е широко понятие и сякаш все повече се разширява, ако започнеш да калкулираш кои точно планини и населени места включва. Но всъщност, представлява район обхващащ землището на няколко общини – Брезник, Трън, Трекляно и най-вече Земен. За най-изконното място и център на Краище се счита Земенска община и нейната перла Земенския манастир.

Ако се хвърлим във физикогеоргафията ще разберем, че Краище има своята строга структура от физикогеографски понятия – планински и хълмови форми, долини и котловини и…, че се дели на цели 5 подрайона! Но да оставим това на учените. Ние просто решихме да се разходим из някои села по Краище днес и с удивление разбрахме, че този непознат и на пръв поглед изостанал район е осеян с манастири, с къщи, с малки но живи и китни селца, със софийски коли, дошли по празниците, с природна красота и особена мистика.

Точно когато си мислиш, обикаляйки по малките криволичещи пътища, че най-вероятно си първия човек, попаднал по тези земи… и пред очите ти изниква приказен манастир. Сякаш дошъл от мечтите. Намираме се в с.Смиров дол.

И Манастира, разбира се е на високо! Той е на боя на хълма и ти представя поредната приказна гледка, която е истински красива, независимо, че природата още не се е закичила в зелено. Само уханните виолетки и напъпилите иглики все пак напомнят, че е пролет!

Когато заприказвате някоя баба, излязла пред къщата си, за да усети слънцето, то подгответе се да ви разкаже за цялата романтика и красота на мястото, ще ви упъти за която и посока да сте тръгнали. Може би малко ще се затрудните с диалекта й, но усмивката и умилението няма да слязат от лицата ви. И ще ви каже в заключение, че целия си живот е изживяла тук и не би го напуснала никога, това пусто Краище! Така ни замисля тази селска „мадона“, с набраздени следи от времето по лицето си, че забравяме за всякаква суета и потребителски състезания, за излишни амбиции и грандиозни цели. Започваме да усещаме красотата на безвремието. В което вече е само онзи, успял да намери истинския баланс между природата, себе си и всичко случващо се…

А после в разходката ни продължи в с.Пещера, община Земен. Красив, прекрасив храм – „Свети Димитър“. И червени лалета пред него и хора и запалени свещи…

Тук в Краище има над 250 православни християнски храма. Добре прочетохте: над 250!!! Това е своеобразната Света Гора на България. Тук са приказния Църногорски манастир, ювелирният манастир в Одраница, Жаблянския манастир, Пешерския манастир и много други, но безспорната перла, най-ценният и световноизвестен храм е Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“.

Ето защо почти не успяхме да намерим място за паркиране около манастира. Той вече е световна дестинация, дължаща се на абсолютната му уникалност; това, че никога не е разрушаван; това, че е преживял 900 години непокътнат /частични ремонти и реставрации са нормални, все пак/ и могат да се видят в автентичен вид стенописи от 14 до 18 век, благодарение на това, че според учени и историци в неговите стенописи се четат първите стъпки на Ренесанса в Европа и не на последно място благодарение на изключително активния ПР на община Земен и амбициите й да разработи и популяризира своето бижу като дестинация от световния културно-исторически туризъм.