main

“Икономист“: България е обречена на заеми през следващите 7 години

18 март 2016

Държавните заеми, които правителствата теглят в последните години създават сериозен риск за публичните финанси. Причината е, че новите емисии са с кратък срок на обслужване и в 7 от следващите 12 години държавата ще има дългови плащания в размер над 1 милиард лева.
Това пише в последния си брой сп. „Икономист“.

Практиката показва, че в такъв случай най-често управляващите прибягват до рефинансиране чрез външни заеми, но има много сериозен риск те да се теглят при по-неизгодни условия. Тезата на изданието е, че за относително кратък период от време се стоварват падежите по твърде много дългови емисии, като е почти сигурно, че лихвите по рефинансиранетоще бъдат по-високи от сегашните, и най-вероятно, освен за превъртане на стари задължения правителствата ще са принудени да теглят заеми и с цел финансиране на бюджетните дефицити.

Ситуацията няма да илюстрира класическа дългова спирала, а негативните последствия от попадането в нея. Избягването на подобно развитие е възможно, но изисква мерки по ограничаване на бюджетния дефицит, като е въпрос на политически избор дали то ще се случи чрез оптимизиране на публичните разходи, или след повишаване на данъчната тежест, пише списанието. То допълва, че чуждестранните инвеститори вече показват склонност да търсят спекулативна печалба от български дълг, подавайки поръчки за новоемитираните облигации, с по-висока доходност спрямо минали емисии.

Пример за това е ниското презаписване на предложените 12-годишни дългови книжа и факта, че доходността, потърсена от инвеститорите бе с 0.1 процентни пункта по-висока в сравнение с 12-годишната емисия, която държавата пласира миналия март. Изданието цитира свое допитване сред представители на пазара, според които финансовите пазари вече взимат предвид устойчивото покачване на държавния дълг спрямо икономиката на страната.Не на последно място „Икономист“ показва, че Румъния изпреварва страната ни и като репутация на длъжник пред международните пазари. Като аргумент се посочва, че инвеститорите са склонни да плащат по-ниска добавка над базовата лихва за румънски дълг със срок на обслужване от девет години, спрямо българските книжа със 7-годишна срочност. В нормални пазарни условия доходността, както и добавката над базовата лихва по дадена облигация растат с нейната срочност и факта, че 9-годишните книжа на Румъния имат по-ниска добавка от 7-годишните на България показва по-висока оценка за северната ни съседка. /БГНЕС

снимка: lf-bc.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)