Венеция – канали, маски и магия…

03 май 2017

Венеция и нейното културно и художествено наследство, безконечните свидетелства на историята, записани в архитектурата на дворците и силуетите на сградите, романтиката на лагуната и водните канали, маските и  магичните гондоли – това е една цяла Планета, един Космос от усещания.

IMGP4684

Венеция има много имена – Кралицата на Адриатика, Плуващия град,  Града на каналите, Лагунената перла. И всички те са подходящи и разбира се… уникално романтични. Тя е една красива история, написана по водите на каналите. Подобно  богатство е така неописуемо, че по-добре  да се докоснете до него с нашия филм и да почувствате магията Венеция по свой начин, със своите сетива и възприятия. Потопете се… Вълшебно е!

IMGP4729

Да се разходим из емблемите на града. Славата на Канале Гранде, въздухът на Площада Сан Марко с тълпите от туристи и гълъби, златната Базилика Сан Марко, Двореца на Доджиите – това са все забележителности, за които знаем и под една или друга форма са достигнали до нас. Те крият в себе си и разказват по неподражаем начин за очарователната история на Венеция…

IMGP4424

Историята на града започва във времето на разпада на Римската империя, макар още в V век пр.н.е. да има данни и източници за съществуващо селище, но то не е било значимо. Хуните нападали земите на Римската империя и римляните все повече не успявали да ги защитят. Произхода на името е свързан с така наричаните венецианци – общност, която бягайки от хуните се заселила на мястото, където днес е Венеция. Но там имало лагуна, която никой не приемал за красива тогава, а аз изключително неудобна. В стремежа си да се защитят от хуните и бъдещи нападатели и в желанието си да започнат живота си отначало, венецианците решили да построят своя град именно в лагуната. Ето, че историята ни дава отговор на въпроса, който лично мен ме измъчва открай време – защо е построен град във водата, при наличието на толкова земя наоколо?! На отлив те забивали огромни дървени колове и така полагали основите на къщите. Дърветата идвали от горите на Словения и Хърватия, докарвани с кораби. Именно върху тях е построен целия град.

IMGP4444

В последствие Венеция става популярна с нейната флота и с корабите, които произвежда. Постепенно започва да натрупва богатства, когато предводителите на кръстоносните походи, поръчват на венецианци да им построят кораби, с които да се насочат по море към Йерусалим. Всъщност, кръстоносците нямали възможност да им платят и сключили сделка с венецианци – да им дадат половината от всички богартсва, които успеят да вземат от походите си в замяна на корабите. Също така и островите, които успеят да превземат по пътя си. Така, всъщност, редица гръцки острови като Крит, Сид и други са били венецианско владение. Тъй като Градът на лагуната  е единственото голямо пристанище за времето си на Адриатика, той е развил много силни търговски връзки със Константинопол. Венеция се превърнала в истински мост между изтока и запада. Търговията процъфтявала, венецианските търговци, които дори и Шекспир увековечава,  се прочули в цял свят. Към Венеция потекли кораби с коприни, вина, подправки, скъпоценности, мрамори, гоблени и всякакви източни богатства. Екзотичният Ориент има голямо въздействие върху архитектурният облик на Венеция. Затова този град е така уникален и не прилича на никой друг. По времето на Ренесанса, след Флоренция, Венеция е била най-развития град-държава. По времето на разцвета си, аристократите и знатните фамилии си избирали додж/херцог/ и всички били вдъхновени да разкрасят града, да направят внушителни сгради, да учудят света. Получило се е!

IMGP4993

Венеция е град държава с неотразим блясък и икономически растеж до времето на Великите Геогрофски открития. Те изместват центъра на търговията и обмена с новите земи и изтока в Атлантическите пристанища на Европа. Венеция постепенно упада, но остава неповторимото очарование и запазва блясъка си на  Перлата на Адриатика завинаги.

И ще си позволим да завършим нашето пътешествие с един много специален стих на Ана Ахматова:

Колко нежни образи край мен!
Пълна е с играчки всяка лавка:
лъв със книга, везан на възглавка,
лъв със книга, в мрамора вграден.
И небе с мъглива красота,
сякаш стар художник го полага…
Ширно ми е в тая теснота,
леко ми е в тоя зной и влага.

DSC_0064

редактор: Валерия Симеонова
оператори: Кунчо Поляшки и Симеон Симеонов
постпродукция: Симеон Симеонов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)