ingrid

Ингрид Бергман: Светът се покланя на оригиналния!

29 август 2016

Известна с естествената си сияйна красота, актрисата Ингрид Бергман е родена на 29 август 1915 г. в Стокхолм, Швеция. В ранните си тийнейджърски години тя губи баща си и се озовава под грижите на някакъв чичо и неговото семейство.

Ингрид Бергман посещава частно училище, където участва в множество пиеси. В началото на 30-те години тя се записва в школа към Кралския драматичен театър в Стокхолм. Напуска след година и започва професионалната си кариера. През 1934 г. тя прави своя дебют в „Monkbrogreven“. Бергман скоро печели повече филмови роли в родната си Швеция, включително в романтичната драма „Интермецо” през 1936 г. На следващата година, тя се омъжва за шведския лекар Петер Линдстрьом. По-късно двойката има дъщеря, която кръщават Пиа.

След като вижда Ингрид Бергман в „Интермецо”, американският филмов продуцент Дейвид О. Селзник я кани да се снима в американския римейк на филма. След успешната му примиера през 1939 г., Селзник подписва многогодишен договор с талантливата актриса.

Ранната ѝ американска филмова кариера на Ингрид е свързана с роли на добродетелни жени. Тя играе предана гувернантка в „Адам имаше четирима синове“ (1941) и изобразява вярна съпруга в „Гръм в рая“ (1941). През 1942 г. Бергман изгрява като звезда с ролята си на жена, разкъсвана в чувствата си между двама мъже по време на война в „Казабланка“. Нейната героиня поставя благото на съпротивително политическо движение пред собственото си сърце в този популярен филм.

Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт в кадър от филма "Казабланка"

Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт в кадър от филма „Казабланка“

С успеха на „Казабланка“, Игрид Бергман бързо става пълноправна филмова звезда. С „Газова светлина“ (1944) актрисата печели широко признание за изпълнението си като млада жена, чийто съпруг се опитва да я подлуди. Тя печели първия си Оскар именно за работата си по този филм.

Кадър от „Газова светлина“

Кадър от „Газова светлина“

Бергман работи и с Алфред Хичкок и се снима в два от неговите трилъри: „Омагьосаният“ (1945 г.) и „Небезизвестните“ (1946). Тя е специално похвалена за ролята си на шпионин в „Небезизвестните“, което се смята за едно от най-добрите ѝ изпълнения.

През 1945 г. играе монахиня в „Камбаните на Сейнт Мери“

През 1945 г. играе монахиня в „Камбаните на Сейнт Мери“

През 1948 г. тя поема друга предизвикателна роля на големия екран – главната героиня в драмата „Жана д’Арк“. Този филм и последното ѝ сътрудничество с Алфред Хичкок в „Под знака на Козирога“, не успяват да направят кой знае какво впечатление на филмовата публика или критици. Търсеща да възроди кариерата си, Бергман пише писмо до италианския режисьор Роберто Роселини, с молба да работи с него.

Пленителната Бергман започва връзка с Роселини докато се снима в „Стромболи, земя на Бога“ (1950). И двамата в началото на тази афера, която се превръща в международен скандал, са женени за други. Бременна с детето на Роселини, Бергман моли мъжа си за развод, но той отказва първоначално. Тя ражда сина си Роберто само няколко дни преди развода да е финализиран. Скоро след това се омъжва за Роселини, но щетите по кариерата ѝ са вече налице.

Има голям обществен протест по отношение на поведението на Бергман, което разбива образа ѝ на светица. Нейният филм с Роселини, „Стромболи“ е посрещнат с голяма съпротива скоро след пускането му. Следващите няколко филма, които тя отново снима с Роселини, се оказват търговски разочарования. Тя има още две деца от режисьора – близначките Изота и Изабела, пред да се разведе с него през 1956 година.

„Анастасия“

„Анастасия“

Зачеркната от Холивуд в продължение на години, Бергман се завръща триумфално на американската сцена с „Анастасия“ (1956). Във филма тя е в ролята на една жена, която може да е отдавна изгубения член на руската царска фамилия. За изпълнението си в „Анастасия“ Бергман печели втория си Оскар. През 1974 г. актрисата отново получава наградата на филмовата академия за поддържаща роля в „Убийство в Ориент експрес” – адаптация на една от мистериите на Агата Кристи.

„Убийство в Ориент експрес”

„Убийство в Ориент експрес”

По това време, Ингрид е диагностицирана с рак на гърдата. Тя продължава да работи въпреки битката с болестта. Последното ѝ изпълнение е през 1982 г. в телевизионния филм „Жена, наречена Голда”, където играе легендарния израелски лидер Голда Майер. Нейното превъплъщение в Майер ѝ печели възторжена критика, както и награда Еми.

Бергман почива през 1982 г. на рождения си ден – 29 август, в Лондон на 67 години. В края на живота си тя е придружена от третия си съпруг Ларс Шмид, с когото тя се развежда няколко години по-рано.

Актрисата оставя след себе си множество прекрасни изпълнения в над 50 филма. Две от дъщерите ѝ тръгват по нейните стъпки: Пиа Линдстрьом става телевизионен репортер и актриса, а Изабела Роселини се радва на богата кариера като актриса.

За финал бихме искали да ви припомним едно нейно изказване: „Бъдете себе си. Светът се покланя на оригиналния!“. И с живота си, както и със своите роли Ингрид Бергман доказа истинността на това твърдение.

снимки: bam.org

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)