10246457_477548922347362_8414520578340452262_n

Ирена Александрова: Правото прилича на участие в експедиция по търсене на истината

16 април 2014

Адвокат Ирена Александрова има 23 години активна юридическа практика, живее и работи в град Видин, била е държавен нотариус и районен съдия във Видински районен съд. Майка е на две, вече пълнолетни, деца. В момента е телевизионен съдия в предаването „Съдебен спор“ на Нова ТВ. Освен адвокат е активен общественик и съавтор на художествено-документален филм за Видин. В деня, в който празнуват българските юристи се срещаме с нея.

- Каква е „истината,цялата истина и нищо друго освен истината“ за Вашата професия?
- Повечето хора гледат лъскавата страна на професията, но всъщност за добрия адвокат се изискват много личностни качества – търпение, толерантност, устойчивост на характера, защото от сутрин до вечер се сблъскваш с човешка болка. Адвокатът принципно няма свой собствен живот, винаги доказва нещо и се бори заради другите. В чистия си вид това занимание има нещо с апостолството – аз мисля така и вярвам в това, а само ако вярваш, тогава си истински полезен и постигаш резултати. Другото е просто занаят. Освен знанията, твоята теоретична подготовка, преди това са твоята воля за успех и твоята концентрация. Последното налага да изключиш всичко, когато влезеш в съдебната зала, дори себе си, а това не е по силите на всеки, защото ти също си човешко същество със собствени чувства и проблеми. Адвокатската професия е отлично занимание за човек, който е свикнал да носи отговорност за себе си, да оцелява на улицата. Винаги се отдавам на сто процента на всичко, с което се захвана, защото смятам, че където и да отиваш, трябва да отидеш с цялото си сърце. Правото е магия и обсебва за цял живот!

- Как възприемате Вашите клиенти?
- Без да вникнеш, без да усетиш нещата със сърцето си, само правните знания няма да ти помогнат. Трябва да целиш успеха на всяка цена, да желаеш да защитиш клиента си, той да успее чрез теб. Лично аз не познавам друг начин на работа и на отношение и може би това е тайната на моята успешност – аз винаги приемам нещата много лично. От момента, в който съм ангажирана, проблемите на клиента стават мои и се боря докрай да постигна най-изгодното за него. Ако трябва с две думи да определя какво е да си адвокат – това е борба и раздаване. Да си адвокат това означава да живееш живота на другите. Не твоят собствен живот, той е някак между другото. Твоят живот, твоите неща принципно все се отлагат. Ключовата дума е „не сега“, зает съм с клиент. Ние, които сме професионално изслушващите, сме най-невслушващите се в себе си. Докато в един момент осъзнаеш, че живота ти е минал или преминава край теб, а ти гледаш отстрани. Но това е положението. То е поносимо и го приемаш само ако е твой съзнателен личен избор. Правото е една от малкото възможности да вложиш интелект и страст в едно единствено нещо. Прилича на участие в експедиция по търсене на истината, на справедливостта – едни отпадат в началото, други по средата, дори клиентът ти може да се предаде, но ти трябва да останеш и да изведеш битката му докрай – повечето пъти не е за пари, а за нещото, което те движи отвътре. Да живееш неговия живот и да победиш в битката, в която той не е могъл, да го направиш заради него – това е безценно. Защото той се надява на теб.

- Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се отдадат на правото?
- Като съвет към младите колеги, бих споменала думите на Майка Тереза, че повече сълзи са пролети за сбъднати, отколкото за несбъднати молитви. В смисъл, да внимаваме какво си мечтаем, защото може да се сбъдне… Ако силно мечтаеш и много се стремиш към нещо,то непременно ще ти се случи. Защото ти така програмираш цялата си структура, че да го получиш. Въпросът е какво се случва след това, а преди това въпросът е какво се случва с теб по пътя към твоята мечта. Да не изгубиш себе си, това е важното. А няма да се изгубиш само ако се познаваш, ако си се изградил, ако живееш в хармония със себе си.

- Правото ли беше Вашата детска мечта?
- При мен лично нямаше никаква дилема още от ученическите си години си представях себе си като адвокат. Вярно е, че имах големи пристрастия към киното, към литературата, дори пописвах разкази, спомням си, че имах две публикации в списанието „Родна реч“ навремето… Но избрах правото за своя съдба. Тежка, но благословена професия, тя е по-скоро призвание, но в никой случай занаят. Аз работя с душа и сърце и макар по 10-12 часа на ден да се занимавам с това, не ми омръзва. Правото е също така и моя страст, мое хоби, мое постоянно занимание, без прекъсване в продължение на 23 години. То ме зарежда и изтощава едновременно.

интервю: Марио Трифонов
снимка: Личен архив

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)