Истинската история зад филма „Звукът на музиката“ (видео)

07 декември 2017

За американските фенове на класическия филм „Звукът на музиката“ не е нужно да прелитат Атлантическия океан, за да се впуснат в носталгичната история на семейство фон Трап. Семейният Трап хотел, разположен във Върмонт, напомня атмосферата на Австрия и се простира на 2,500 акра частна собственост, където туристите могат да чуят истинската история на семейство Трап, да попеят заедно или просто да се разходят на чист въздух, както матриархът на семейството Мария би одобрила.

Звукът на Музиката

Смейният хотел на семейство Трап

Това е едно истинско австрийско преживяване в прегръдката на Америка.

Тук идват много хора, тъй като харесват холивудския филм и се интересуват от семейната ни история“, разказва Сам фон Трап, внукът на Мария и Георг фон Трап, пред CNN. Все повече ентуасиазти карат планински колелета или ски в околността.

Заниманията на открито са съществена част от подправката нужна, за да останеш здрав и щастлив“, споеделя още Сам, преповтаряйки думите на своята знаменита баба.

Хижата е истинска радост за очите, построена в австрийски стил, украсена с исторически фамилни снимки и постери на класическия филм, направил семейството световно известно през 1965 г., въпреки, че Трап не споделят печалбите от известният мюзикъл. Мария продава правата за нейната авбиография на Германска филмова компания през 1950 г. за 9 000 $. Тя, нейният съпруг и някои от техните деца, са погребани във фамилното гробище на обширната им имот.

Звукът на музиката

Кадри от филма „Звукът на музиката“

Както повечето истории украсени от Холивуд, реалните факти около филма са малко по – обикновени.

Мария Аугуста Кутчера, остава сирак като съвсем малка и е отгледана от атеист. Първата й среща с църквата прилича на неочакван сблъсък, тъй като като студентка по погрешка посещава църковен концерт във Виена, мислейки, че ще бъде концерт на Бах. Вместо това, събитието се оказва литургия, а речта на свещеника, както пише Мария предизвиква някакво религиозно събуждане в нея.

Скоро след това тя постъпва като послушница в манастир, но здравето й бързо се влошава заради строгите правила и липсата на свеж въздух. Ето защо, когато наскоро овдовелия Георг фон Трап, морски герой от Първата световна война, идва в абатсвото в търсене на гувернантка за своята малка дъщеря, също носеща името Мария, младата послушница е избрана.

Мария се наслаждава на работата си като гувернантка, пее със седемте деца на графа и се радва на прекараното време навън. Но тя далеч не е такъв ангел, каквато е осписана във филма с Джули Андрюс в нейната роля.

 „Моята мащеха имаше ужасен характер“ споделя заварената дъщеря Мария през 2003 г. в интервю за National Archives, – “Тя избухваше като гръмотевица, но й минаваше бързо и в следващия момент можеше да е много мила“.

Също като своите деца и Георг е очарован от младата гувернатка и се влюбва, макар да ги делят 25 години разлика. Той я моли да стане втора майка на неговите деца и двамата се женят през 1927 г. Заедно имат още три деца.

Звукът на Музиката

Цялото семейство Трап

Голямата световна депресия започнала в Америка в края на 20-те засяга и семейство фон Трап. След като губят голяма част от своето състояние, Мария убеждава своят съпруг да превърнат семейното хоби в семеен бизнес. Те стават много успешни в пеенето на традиционна класическа и фолклорна музика и дори печелят награда на Музикалният Залбургски фестивал, както е споменато и във филма.

Анексията на Австрия от Хитлер обаче ги кара да напуснат страната. Георг отказва да разреши на своя най – голям син да се присъедини към нацистката партия. След отказът на семейството да пее и на партито по повод Рожденния ден на Хитлер, Горг решава, че е твърде опасно да останат в Австрия.

Макар семейството да не напуска дома си през планинските пътеки на Алпите, както е показано във филма, тяхното пътуване от Залцбург до Америка е не по- малко драматично.  То се проточва цели 6 месеца, минава през Италия и Лондон до Ню Йорк, тъй като зависи от успешното уреждане на визите за цялата фамилия Трап. По това време Мария е бременна с тяхното трето общо дете, Йоханес, който е и единственото дете на семейството родено в Америка. Двамата  по-големи синове Рупър и Вернер, служат в Американската армия в годините на Втората световна война и така получават американско гражданство.

Семейство Трап организират техен концерт в Бостън през 1941 г.

Смейство фон Трап на участие в радио шоу в Лондон- 1937 г.

Смейство фон Трап на участие в радио шоу в Лондон- 1937 г.

В началото те усядат извън Филаделфия. Пътувайки като музиканти из Щатите, смейството идва във Върмонт, който Мария намира за много по – подходящ за дом.

Моето семейство се установи във Върмонт, защото им напомняше за Австрия“, казва Сам пред SNN.

Мария се надява да се занимава със фермерство във Върмонт, но теренът и студеният климат не се оказват благоприятни за сеитбата на каквото и да било. С техните 10 деца и няколко приятели, те построяват голяма хижа, която отваря врати през 1950 г.

Ние обикновено сядахме на вечеря не по-малко от 10-12 души на масата“, спомня си Йоханес пред CNN.

Сегашната сграда на семейния хотел е завършена през 1981 г., след като оригиналната хижа изгаря при пожар. Макар огънят да се оказва опустошителен, той дава причина, семейството да построи нова модерна хижа от 96 стаи, включително апартамент за Мария, която прекарва последните си четири години там. Днес Хижата –хотел се управлява от Сам и неговата сестра Кристина, с помоща на най-малкото дете на Мария и Георг – Йоханес, който надзирава тяхната работа.

звукът на музиката

Мария Аугуста Кутчера- реалният образ зад филма „Звукът на музиката“

Настоящото поколение Трап не пее професионално, макар и да се включват в коледното пеене на смейния хотел.  Те определено са наследили афинитета на Мария към всякакви занимания на открито, и именно заради това Сам поддържа в хижата не малко планински велосипеди, които са прекрасно занимание за пейзажа на Върмонт.

И макар Мария да не е пяла в действителност тази песен, Роджърс и Хаммерщайн са го написали удачно: „Аз ще изкача върховете когато моето сърце се чувства самотно/ Аз зная, че там ще чуя всичко което съм чувал и преди/Моето сърце ще бъде благословено със звука на музиката/ Защото там , аз отново ще намеря сили да пея.“

Източник: The Vintage News

Превод: Пламена Славова

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)