red-charry-wine-hd-wallpaper

Историята на виното (част III)

16 февруари 2017

До началото на XVII век виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Бирата без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки. Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери – предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение.

На описания за виното преди началото на XVII век не може да се разчита много. С изключение на някои живописни изказвания на Шекспир („Едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта“), се обръща внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.

През XVII век всичко се променя – в Европа пристигат шоколадът от Южна Америка, а после кафето от арабските земи и чаят от Китай. По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати. Бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел, а в големите градове има питейна вода както по римско време.

За виното се очертава не особено благоприятна ситуация. Необходими са нови идеи. И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII век, като успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не бива изобретена и бутилката от стъкло.

Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата.

В началото на XVII век напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна, глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона. С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет от аромати. Първият, на когото хрумва идеята за вино „Резерва“, или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион.

През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон – Понтак’с Хед (Pontac’s Head) – за да представи на обществеността новия си продукт. В областта Шампан във Франция монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди.

Поради капризния характер на климата в региона виното започва да кипи след бутилирането му. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката. В началото на XVIII век се променя и бургундското вино – на преден план излизат интензивните, тъмни, отлежали вина. Пино ноарът се установява като главен винен сорт за Бургундия. В Шампан сортът също е високо ценен. В Германия най-добрите терени се засаждат с ризлинг.

Виното, което печели най-много от навлизането на стъклената бутилката е огненият португалски порт, с който англичаните така са свикнали от края на XVII век.

Причината за това са високите мита за френските вина, резултат от дългогодишните войни между Англия и Франция.

Вината от Бордо от XIX век се отличават с по-слаб алкохолен процент от бургундските – между 8,9% и 11,3% алк. об. и биват подлагани на доста подозрителна от днешна гледна точка обработка – т.нар. английска обработка. Към една бъчва кларет се добавят 30 л испанско вино, напр. от Аликанте, 2 л неферментирала бяла мъст и една бутилка бренди.

Виното ферментира с всички тези компоненти през лятото на следващата година и отлежава няколко години в дървени бъчви, преди да е готово за износ. Полученото по този начин вино е силно, с приятен вкус, определено „не за всеки стомах“ и носи повече пари на производителите си.

Вината от Германия от XIX век също са доста по-различни от това, което днес разбираме под немско вино.

Надали е съществувало дори и едно от днешните светли, ароматни и често полусухи вина. Тогавашното вино от неузряло грозде е с висока киселинност и се е нуждае от продължително отлежаване.

Шампанското от XIX век е по-сладко и с по-плътен цвят и вкус, но в общи линии е подобно на днешното.

Портът и шерито достигат степента на развитие, позната ни днес. Консумира се повече сладко вино – малага, марсала, мадейра и токайското вино са на върха на славата си.

Търговията с вино процъфтява. В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното – през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино. По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.

В този момент се появява листната въшка. По всичко изглежда, че е настъпил краят на виното, тъй като почти навсякъде лозите са унищожени. Въпреки това, благодарение на рационализирането на насажденията, облагородяването и подбирането на най-подходящите сортове се полагат основите на новото лозарство и винарство. Едно начало, изпълнено с невероятни трудности и спънки – сух режим, икономическа депресия, световна война.

На фона на отчайващата действителност, френското правителство решава да предприеме първите мерки за регулация и контрол на виното чрез категоризация и контрол на географския произход. Върху този принцип стъпват винените закони на повечето страни през 21 век.

Терминът „тероар“ се споменава за първи път.

Започва да се очертава най-сериозният проблем, с който ще се конфронтира виното през следващия, 21-ви век – неразумното отношение на човека към околната среда и резултиращото от него глобално затопляне ще принудят винарите да чертаят планове за оцеляване.

снимка: cruwineinvestment.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)