flood-improvisation-1913

Кандински – бащата на абстракционизма

16 декември 2017

Василий Кандински е световно известен експресионист и е провъзгласен за баща на абстракционизма. Той е роден на днешният ден, 16 декември през 1866 г. в Москва.

improvisation-xiv-1910

Той е човекът, който свързваме с теорията за асоциацията на цветовете. Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите. Той им приписва смислени асоциации и ги подрежда в противоположни двойки. Знаете ли, че в цветоусещанията синьо (студ, небе, метафизичност, безкрайност, спокойствие, концентричност) стои срещу жълто (топлина, земя, агресивност, ексцентричност), черно (тъмнина, безнадежност) срещу бяло (светлина, възможност); червено (живот, възбуда, сила) срещу зелено (спокойствие, неподвижност), а  оражево (иритация, движение) срещу виолетово (охладено червено)…

Знаете ли също, че синият синият цвят с кръг, червеният е квадрат и жълтия е триъгълник. Тази обвързаност на цветове с форми като теорияв в изкуството и мисленето също е дело на прочутия художник и мислител на 19 век. Кандински  е руски художник и теоретик на изкуството, чието развитие и работа са преминали предимно в Германия и Франция. Първоначално твори акварели. Василий твори и живее първоначално в Мюнхен и после в Русия, но поради условията на руския комунизъм - цензурата на тоталитарния режим – е принуден да емигрира. Първо поема преподавателска дейност в Баухаус в Германия, като след закриването на школата от националсоциалистите избягва в Париж.

tumblr_lgvwpt44lM1qzn0deo1_400

Василий Кандински е роден в заможно московско семейство, което се занимава с търговия с чай, но докато е твърде малък родителите му се разделят. Израства почти без баща и е отгледан предимно от леля си Елизабета. Постъпва в Ломоносовския университет, за да учи право, икономика и етнология. Но сякаш страстта му се развива в друга посока. Това е периода, в който започва да рисува и посещава изложби. Не приема да работи в в университета в Тарту, Естония през 1896 и вместо това се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899 следва в частната школа по рисуване на Антон Ажбе, а от 1890 в Художествената академия в Мюнхен при Франц фон Щук.

1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група „Фаланга“ и принадлежащото към нея училище по рисуване. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори, въпреки че художникът е вече женен в Русия. 1902 за пръв път излага в Берлинския Сецесион. От 1904 година е представен на Есенния Салон в Париж. Парижкият период повлиява изключително на Василий. След завръщането си в Мюнхен през 1908 двамата още същата пролет заминават за Южен Тирол, където продължават да рисуват в стила на късния импресионизъм. Мурнау ам Щафелзее се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински.Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват стила и техниката му на рисуване. Мюнтер и Кандински правят голяма крачка нарпред в творчеството си като са инспирирани не просто да пресъздават природата, а вместо това да се абстрахират от видимото и да му придадат екстракт.За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този период Кандински се запознава с Рудолф Щайнер, чиято теософия и след това антропософия оказват влияние върху по-нататъшното му творчество.

untitled-first-abstract-watercolor-1910.jpg!HalfHD

През януари 1911 Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува „по-разбираемо“. Като всеки велик творец и той остава неразбран във времето си.

На 18-ти декември 1911 е открита първата изложба на Синият Ездач в галерия Танхаузер, Мюнхен. Паралелно с изложбата й е издадена и представена книгата на Кандински „Относно духовното в изкуството, особено в рисуването“ Половин година по-късно, през май месец на 1912 година излиза алманахът „Синият Ездач“. Именно събраните мисли в тази книга се считат за основатана абстрактното изкуство и по-нататъшното му развитие.

Farina_gegenueber_-_Kandinsky_Flacon

През 1912 Кандински прави дизайна на флакон за най-старата фабрика за парфюми в света Йохан Мария Фарина в Кьолн

През 1914 година, поради невъзможността да остане в Германия бяга с Габриеле Мюнтер в Швейцария. Оттам се връща в Русия и се устройва в Москва. Кандински получава различни професури и основава собствена „Академия на художествените науки“. Следват престижни длъжности в родната страна –  член на „Отдела по изобразителни изкуства“ в просветния комисариат на СССР „Наркомпрос“, функционерска позиция през 1920 година като ръководител на Института по художествена култура Октомврийската революция го прави бедняк, защото губи наследеното от чичо си.

Кандински не разбира и не се съгласява с новите порядки и обстановката във вече Съветския съюз и основно посегателството върху свободата на изкуството. Това става причина да се махне от страната си и да се присъедини към Ваймарската школа Баухаус. Успява все пак да напусне легално Съветския съюз, но взема със себе си едва 12 картини. Останалата част от творчеството му остава в Московския музей. После следва Париж, където умира през 1944 година.

composition-iv-1911

Един художник и мислител, пропътувал траекториите на европейските градове, в които се е развивало изкуството и преживял повратностите на времето.

Има и още нещо, в което Кандински е пръв в изкуството, защото като всеки гений, той е повече мислител и философ, отколкото художник.  В творчеството му се появяват биоморфични, не-геометрични форми с меки контури. Форми, напомнящи микроорганизми, но винаги изобразяващи вътрешния живот на художника. Известен е с това, че използва необикновени цветови композиции, имитиращи славянското народно творчество. Експериментира много и едно от нещата, които въвеждае да примесва пясък в боите си, за да придаде грапавост на цветовете.

7 години по-младата Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия Център „Жорж Помпиду“. Също така основава художествената награда „Кандински“ в 1946.

Множество галерии по света притежават негови творби. Името му остава завинаги в съвременните теории за изкуство.
Да си спомним днес за бащата на абстракционизма Василий Кандински.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)