Венецианският карнавал е едно събитие, което се е сдобило с толкова слава и световна популярност, че едва ли има нужда от обяснение и представяне. Уникално преживяване, което се случва всяка година 40 дни преди Великден! И невероятна емоция от града на каналите, гондолите и любовта.

Приказната Венеция сваля своята маска само веднъж в годината – по време на Карнавала. Само тогава могат да се видят и усетят всичките й потайности изпълнени с очарование, страст и любов. А всички ние, съвсем обратно – точно тогава слагаме своите маски.
Танцуваща на пръсти в хилядолетните води на Венецианската Лагуна, Кралицата на Водата – Венеция повдига тайнствения си воал само веднъж в годината – по време на Карнавала, за да сподели тайните си с очарованите очи на милиони туристи.  През Карнавалната седмица романтични Ренесансови фигури превземат площад „Сан Марко“, дантелени рокли и копринени кринолини прошумоляват по тесните венециански улички, а гондолиерите по Канале Грандезапяват песни за любов… 

Ето и малко история за приказното събитие. Първото споменаване на карнавалните празненства е от 1094 година в един документ, в който се говори за обществените забавления преди великденските пости. Но това все още не е официалният старт, защото това забавление е дори узаконено. Карнавала се узаконява пред 1296 година, когато Сенатът на Венецианската република обявява за официален празник последния ден преди постите.

Названието carnevale е съставена от две други думи – carne „месо” и vale „важи”.  Етимологията е разбираема. Последният от карнавалните дни е наречен martedì grasso, „блажен вторник” и това в българския църковен календар е месни заговезни, след този ден идва великопостната сряда. Произходът на тези празненства със сигурност е доста древен, защото карнавала се явява своеобразно продължение на ритуалите свързани с пролетното равноденствие и прехода от зимата към пролетта. Някогашният венециански карнавал е имал същите корени като римските сатурналии и гръцките мистерии свързани с култа към Дионис.

Всички те преминават под мотото „Веднъж в годината е позволено да се полудува”. Всъщност, с маска на лице, скрит зад карнавалния костюм, сякаш ставаш неразпознаваем, отпускаш се и ставаш  господар на ситуацията, лудуваш на воля, влюбваш се и пееш в захлас, летиш в опиянението на любовта. Някога Венецианският карнавал  бил много по-дълъг, започвал от първата неделя на октомври, ставал по-интензивен след Богоявление и кулминирал в дните преди великопостната сряда. Сега карнавалът във Венеция продължава десетина дена. Някога той позволявал на венецианците да изостават обичайните си занимания и да се отдадат главно на забавления, на по-широките пространства в града се издигали сцени, трибуни, каквито имало и на площад Сан Марко и всички се стичали да гледат атракциите на актьори, жонгльори, акробати и огнегълтачи,от всички страни надували тромбони или свирки, можело да се видят невиждани дотогава животни, амбулантни търговци продавали сушени плодове, печени кестени и карнавални сладкиши от всякакъв вид, повечето от които се приговяли единствено в този период на годината. И днес нещата не са се променили особено. Времето е нанесло само леки корекции.

Някои карнавални години определено са влезли  в историята. През 1571 година по случай морската победа на християнските сили при Лепанто в последната неделя на Карнавала имало шествие с християнските алегории на триумфални колесници (такива каквото може да се видят на задната страна на портретите на Федерико да Монтефелтро и Батиста Сфорца, нарисувани от Пиеро дела Франческа преди повече от сто години преди битката при Лепанто): Вярата седяла на трон с крак поставен върху дракон във вериги, след нея идвали алегориите на нейните сестри Надеждата и Великодушието и останалите основни добродетели Силата, Справедливостта. Победата триумфирала гордо изправена с победените в краката си и шествието завършвала Смъртта с косата в ръка, за да покаже, че тя също триумфирала в тази голяма морска битка.

Има и други легендарни издания на Карнавала.  На 27 февруари 1679 година херцогът на Мантуа минал из цяла Венеция начело на едно грандиозно шествие с впечатляваща свита от индианци, чернокожи, турци и татари, които предизвикали и се сражавали с шест чудовища (по едно за шестте сестиери на града), а след като ги сразили празнували победата с музика и танци.

 През ХVІІІ век Венеция вече си била за цяла Европа висша школа на удоволствието и играта, а в дните на карнавала именно маските довеждали до виртуозност проявите на човешката дързост и склонност към авантюри. Това е онази Венеция, в която живее Джакомо Казанова, онази Венеция, която така прецизно е рисувал Пиетро Лонги,  онази Венеция, от която много лица и фигури са увековечени от четката на Розалба Кариера и Джамбатиста Тиеполо, онази Венеция, която оживявава на сцената в пиесите на Карло Голдони, онази Венеция – приказната!