27421db62e818019a96f1640f1424642

Керана Ангелова – „Видение в Мемфис“ (откъс)

20 октомври 2018

„Не че съм била клошарка в сериозния смисъл на думата. Просто понякога се опитвам да съм милостива към себе си, много рядко, когато ме връхлита ж ъ л т а т а тъга – тогава си се наричам така. Гледала бях във френски филми клошарите под мостовете на Сена и в интерес на истината, самата дума много ми харесваше: клошар асоциирах с клошираните поли и рокли, модни по същото време. Представях си някакви други, щастливи бездомници, всички до един облечени в клоширани дрехи, нещо като нашенските русалии, като дервишите на Ориента, въртят се с разперени ръце и дългите им, широко разкроени поли на ризите се изпъват шеметно и със сигурност чувството, което изпитват, трябва да е доста приятно и възвишено дори, мислех си, щото, нали, нищичко не притежават, необвързани са, свободни, волни, мостовете са им дом, площадите са им двор. В нито един филм не показаха щастлив клошар, но пък срещу въздействието на думата нищо не можех да направя. Много се надявах един ден да ме връхлети чувство на облекчение и радостна възхита от мисълта, че съм истинска клошарка. Че нямам нищо, но притежавам всичко. Да разперя ръце и да се завъртя. Да закръжа около оста си, докато се превърна в силно завихрен пумпал от чиста енергия, да изгубя очертания. Все още не ми се получаваше, не и чувството. Напротив, смразявах се от липсата на място, което да ме спасява.“

Керана Ангелова – „Видение в Мемфис“
снимка: Anka Zhuravleva

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)