Александър Батенберг

Княз Александър I Батенберг: „Боже, пази България!“

06 септември 2019

В деня на Съединението – един от най-истинските и български празници в Новата ни история, нека си припомним за биографията и пътя на първият български монарх от Следосвобожденското ни време – княз Александър БатенбергТой не е българин и се задържа в България едва 7 години, но те бележат живота му така, както никой друг период. Неслучайно мавзолеят му по негово желание се намира в центъра на София, а децата му носят българските имена Крум-Асен и Вера-Цветана. Той е първият монарх на Tретата българска държава и въпреки неспокойното следосвобожденско време я води гордо и непреклонно.

Портрет на младият Александър Батенберг

Портрет на младият Александър Батенберг

Той е роден е на 5 април 1857 г. във Верона, тогавашното Кралство Ломбардия-Венеция и е втори син на на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна(сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица – Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Той е участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България и е награден с „Георгиевски кръст“ IV ст.  След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати, а участието ву в Освободителната война е основният и надделяващ при избора мотив.

На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. Най-важното постижение на неговото управление е именно извоюването на  Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., което честваме днес. 

Syedinena_Bylgaria_-_Litografia_na_N.Pavlovich

Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „Александър I“. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връща в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Преди да се качи на парахода изрича знаменателната си фраза: „Боже, пази България“.

Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, София, около 1891

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер. Александър и Йохана имат син и дъщеря – Крум-Асен, граф Хартенау (1890 – 1965 г.) и Вера-Цветана (1893 – 1935 г.). Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца.

Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата. 

данни: wikipedia.org

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)