„Котките“ пренесоха българската публика на Бродуей

15 май 2017

Оригиналният мюзикъл „Котките“ гастролира в България за първи път и в рамките на четири дни и общо 6 зрелищни представления буквално пренесе българската публика на Бродуей. Шедьовърът на Андрю Лойд Уебър с оригиналния си актьорски състав накара хиляди да станат на крака след всяко  3-часово изпълнение.

Облечени в ръчно изработените си костюми на различни породи котки, артистите излязоха на сцената, закачайки се с публиката, докосвайки и стрясквайки я.

Изпълненията на всички котки бяха съпроводени от прекрасната музика на 9-членния бенд, който пътува с шоуто и който по време на спектакъла свири зад сцената в специална аудио-стая с още 5 котки, които само пеят. Декорът бе поставен на специално изработена 20-метрова сцена и пресъздаде по приказен начин историята на специалното събрание на котешкото племе Джеликъл, което се събира веднъж годишно, за да посрещне своя вожд мъдрия Стар Дойтермони.

Действието се развива в полунощ, когато изведнъж сред множество светлини в малкия заден двор излизат котките, за да представят песните си, докато стария вожд на племето избира една от тях, която да се прероди.

Във всяка една от песните си личи дълбокия образ на всяка котка, зад който освен вокални, се виждат и актьорските умения на трупата на „Котки“-те.

За всички, които успяха да се насладят на мюзикъла, и за тези, които този път пропуснаха, ни се иска да ракзажем малко повече за историята и да представим характера на всяка една магична котка.

Да измислиш котешко име не е лесна задача, защото на всяка котка й трябват по три имена: първото за роднините, второто – за да звучи напето и да върви с вдигната опашка и вирнат мустак и още едно, което никой сам не би разбрал, а и котаракът не би го издал…

Нобеловия лауреат  Т. С. Елиът пише историята „Популярна книга за котките от Стария опосум“ още през 1939г.,  а геният Андрю Лойд Уебър, автор на най-известните мюзикъли като „Фантомът от операта“, „Исус Христос суперзвезда“, „Евита“ и други, играни по театралните сцени на пет континента, създава по тази история мюзикъла „Котки“.

„Котките“ е представен за първи път в Уест Енд в Лондон през 1981 година. През 1982 г. в същия творчески състав постановката стъпва на Бродуей. Печели критиката и публиката и много награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и „Тони“. Лондонската постановка се играе непрекъснато 21 години, а на Бродуей – 18 години, с което и двете поставят рекорд. Мюзикълът „Котки“ е преведен на над 20 езика, а през 1998 г. е „превърнат“ и в тв филм.

Едно от най-важните послания в тази история е прошката и приемането на хората такива, каквито са, въпреки че в миналото може да са допуснали грешки.

Котешки поуки за хората чрез виртуозен синтез между три изкуства – музика, танц и поезия през погледа на Андрю Лойд Уебър видяха и българските зрители.

Очарователната Гризабела и нейната история са най-въздействащата част от мюзикъла. В главната женска роля сега е сопраното Джоана Ампил, родена във Филипините.

phpuz1hky_559x-

Очарователната Гризабела, „Котките“

Според думите на самата Ампил – Гризабела е една изключително любопитна котка. Знае какъв е животът и извън племето на котките, защото е искала да поеме по различен път – за съжаление без успех. Животът я е наранил, затова се опитва да се върне обратно в племето, но по-старите членове на племето отказват да я приемат обратно. Някога облечена с красива и блестяща рокля, сега тя носи износен кожух. Тя живее загубена в спомените за някогашната любов на останалите котки и именно персонажа. „Memory“е песента, която разказва историята на Гризабела. В песента тя споделя колко хубаво би било да получи мъничко щастие.

Песента през годините е изпълнена от над 160 певци, сред които Барбара Стрейзънд, Елън Пейдж, Никол Шерцингер и Лиеона Луис.Тя става изключително популярна през миналия век във Великобритания, като през 1981 г. влиза под номер 5 в класацията на 10-те най-слушани песни в Кралството.

А ето и останалите котки с техните истории:

Бъстофър Джоунс е котка-джентълмен. Той се движи в прекрасната си черна козина. По-стар и по-мъдър от останалите, често посещава джентълменските клубове, за да яде скариди, от което фигурата му е забележително кръгла. Той печели уважението на цялото племе и най-добър в две неща – да мъдрува и да яде.

php5wdj7s_559x-

Джентълменът Бъстофър Джоунс, „Котките“

По-мъдър от него е само вожда на племето - Старият Дойтерноми. Той вече е изживял няколко от деветте си живота и говори само в рими и поговорки. Уважаван от цялото племе, той прекарва повече от времето си на слънце, излежавайки се. Уважава всички котки, включително отритнатата Гризабела. Неговото най-голямо умение е да съзира качествата на всеки член на племето.

phpwxzsc6_559x-

Мъдрецът – Старият Дойтерноми, „Котките“

Старият Дойтерноми зарадва всички деца, дошли да видят спектакъла, като се снима с тях, закача ги и се шегува с тях в продължение на 15 минути по време на антракта.

Като в повечето истории и в „Котки“-те не липсва злодей. Коте Маккавити изскочи с гръмотевична бързина в Зала 1 под звуците на полицейски сирени. Той е майсторски престъпник, който е твърде умен, за да остави доказателство за престъпленията си. Има огнен характер и с появата му всички котки бягат и оставят сцената празна за соловото му изпълнение.

phpxkgow2_559x-

Злодеят Маккавити, „Котките“

Най-сладка от цялото племе е Виктория. Тя е малко, бяло и пухкаво котенце, а нейният образ представя детската чистота и невинност. Тя не разбира защо всички отбягват Гризабела и първа и протяга лапа за помощ.

phpen6asi_559x-

Сладката Виктория, „Котките“

Скимбълшанкс пък е стара котка, уважавана и почитана от племето. Неговата весела и енергична личност непрекъснато е на преден план, но той често показва меката си, любяща страна и редовно се грижи за котенцата. Основната му роля обаче е да работи върху пощенските влакове, които пътуват през нощта.

phpxnls6o_559x-

Уважаваният Скимбълшанкс, „Котките“

Джениадидот прекарва дните си, за да търси топлите и слънчеви места, където седи, седи, седи и спи, докато часовете отминават.

Но когато луната се издига на небето, Джениадидот оживява. Тя пече картофи, учи мишките да плетат, а хлебарките са нейната малка армия от организирани и продуктивни същества.

phptkrui3_559x-

Спокойната Джениадидот, „Котките“

Деметра и Бомбалурина рядко се движат отделно. Въпреки приликата си, са много различни и използват това. Деметра е измъчена душа, която често търси Бамбалурина, когато изпада в неприятни ситуации. Бомбалурина пък е по-самолюбива и флиртуваща с останалите котка. Въпреки че е уверена, любезна и докосваща, тя може да бъде и лоша. Тази личност е показана, когато тя се ядосва на Гризабела, въпреки че в крайна сметка ще я уважава и ще я посрещне отново.

phpcazxi7_559x-

Неразделните Деметра и Бомбалурина, „Котките“

След тази котешка история с много поуки и наслада за всички сетива, не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем скоро да видим някой от другите легендарни мюзикъли на Андрю Лойд Уебър…

Дано!

Гледайте Позитивната Телевизия на България In LIFE, за да сте от красивата и положителната страна на живота!

unnamed (3)

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)