Крисчън сайънс монитър: Иде лоша година за мечката

Крисчън сайънс монитър: Иде лоша година за мечката

15 януари 2015

През последните две седмици в Русия протече период на виртуален зимен сън, по време на който всички освен най-важните услуги не работеха. Удълженият официален празник за Нова година постави почти всичко в Русия „на място“ – включително и реакция на икономическата бъркотия от последните месеци, настъпила в резултат на намаляващите цени на петрола и съвместните санкции на Запада.

Сега, изглежда, руснаците са изправени пред извънредно променилия се икономически пейзаж – и пред една тежка година. Според експерти финансовите неволи на страната ще засегнат обществото масово през 2015 г.

И докато президентът Владимир Путин обещава реформи като средство срещу трудностите, особено за насърчаване на малкия бизнес, засега няма ясни знаци за тяхното осъществяване. „Всичко това доведе до голяма промяна в икономическата реалност. Това едва ли ще прерасне в политически протести известно време, но определено навлизаме в нови територии“, каза Евгений Гонтмахер, икономист, който е заместник-директор на официалния Институт за световна икономика и международни отношения в Москва. „Вече не става дума за научна дискусия. Икономическите затруднения започват да засягат мнозинството обикновени руснаци по забележим начин“.

Скърцаща система

Руският икономически модел през последните 15 г. беше базиран на износа на големите налични суровини на страната, предимно в сферата на енергетиката, от големия държавен и приятелски настроен към Кремъл бизнес. След това приходите бяха използвани за закупуване на западни стоки за потребление и хранителни продукти, предпочитани от населението. Магнатите в бизнеса, известни като олигарси, се грижеха парите да идват и да се въртят, но не се притесняваха да вкарват голяма част от тях обратно в местната промишленост и земеделие.

Кремъл, чиито постъпления бяха стимулирани от увеличаващите се цени на петрола, преразпределяше голяма част от тях чрез високи пенсии и заплати в държавния сектор, което доведе до четирикратно увеличаване на жизнения стандарт на населението, което все още е основа за космическата обществена подкрепа на рейтинга на президента Владимир Путин. Кремъл, също така, инвестира огромни суми в гигантски проекти като Олимпиадата в Сочи и амбициозната програма за превъоръжаване.

Този модел показа за известно време резултат. Но със сриващите се цени на петрола и лютите западни санкции, той е изправен пред най-трудния тест от 90-те години на миналия век досега.

Във вторник руската рубла се търгуваше при курс 64:1 към долара или точно наполовина от стойността преди година. Цената на петрола, представляващ основен износ за Русия и източник на около 50% от постъпленията в бюджета, се срина с повече от половината през последните шест месеца и сега, изглежда, ще се задържи дълго на ниво около 40 долара за барел.

Инфлацията, официално предвидена да достигне около 5%, в момента е повече от двойна на тази стойност и продължава да се движи нагоре. Руската централна банка похарчи 74 млрд. долара от валутния си резерв в напразен опит да забави падането на рублата и е решена да продължи да харчи все още значителните си ресурси и следващата година, за да помогне на засегнатите от санкциите руски банки и на бизнеса да посрещат плащанията по външните си дългове.

В крайна сметка, казват икономистите, огромните 17% лихви, наложени миналия месец от централната банка за замразяване на спекулациите около рублата е вероятно да поставят във фризера за обозримо бъдеще каквото е останало от потребителските разходи. „Реалните доходи падат за първи път в ерата на Путин. Инфлацията сега официално е 11%, но е много по-висока по отношение на потребителската кошница за храните“, казва Гонтмахер. „Това съвпада със значителни съкращения в сферите на здравеопазването и образованието. Заетите в обществения сектор, които досега се глезеха, няма да видят индексиране на заплатите си, а това означава ефективно намаляване на заплатите през тази година с 15 или повече процента. Списъкът на специфични въздействия върху обществото може да бъде продължен.“

„Окопавай се и чакай“

Сега според експерти се налагат фундаментални промени. Самият Путин призна, че за първи път в историята, Русия може и да няма друг избор, освен да отприщи силите на малкия бизнес, за да бъдат произвеждани стоки като заместители на надскочилите цените си вносни стоки и да започне създаването на източници на местен капитал за избягване зависимостта от чужди банки.

„С дългосрочни ниски цени на петрола и девалвационен шок през тази година гледаме към дълбока рецесия. Русия не иска да се срине, но възстановяване на реалния икономически растеж не изглежда възможно при сегашния модел“, казва Алексей Девятов, главен икономист на „Уралсиб Капитал“, базирана в Москва водеща инвестиционна фирма. „И е ясно, че ще продължим да бъдем удряни със санкции, които за дълго ще наложат свиване на кредитирането.“

Но извършването на промени би включвало съкращаване на кръга от печалби на олигарсите и поощряване появата на независима делова класа, която може да започне да предизвиква властта в Кремъл. Досегашните обещания на Путин за съкращаване на бюрокрацията, намаляване на данъците и осигуряване на стимули за поява на стартиращи фирми в малкия бизнес се очаква да станат действителност. „Още сме в началото и сме умерени оптимисти“, казва Владлен Максимов, вицепрезидент на ОПОРА, базирана в Москва асоциация на малкия бизнес. „Има някои промени на правилата и министерство на промишлеността и търговията прие нова стратегия по отношение на нас, което ни дава надежда. Но икономическата криза е дълбока, санкциите я правят още по-тежка, и не е лесно днес да се захванеш с нови неща.“

Гонтмахер казва, че в Кремъл все още преобладава мнението, че Русия може да преодолее кризата без предприемането на фундаментални промени и че при отсъствие на нови и дълбоки сътресения няма да се налагат основни реформи. „Теоретично е възможно преодоляване на кризата чрез освобождаване на вътрешната енергия на Русия и звучи наистина добре, когато това се изразява в политическа реч“, казва той. „Но на практика виждаме твърде малко неща да стават. И настроението е повече в посока „Окопай се и чакай“.“/БГНЕС

текст: Фред Меир – анализът е публикуван във вестник „Крисчън сайънс монитър“
снимка: omoskva.ru

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)