Кръстът - Христовата победа над греха и смъртта

Кръстът – Христовата победа над греха и смъртта

14 септември 2014

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат поклонение на самия Животворящ Кръст, на който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение, на Кръста, като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

Колко вярно казано… Всеки ден, изправени пред бурите на проблемите и усмивките на щастието ние допускаме нестихваща поредица от грешки. Всеки път се покайваме за тях и после пак грешим.  В минути на отчаяние и безпътица, ние търсим Кръста, отправяме своите молитви в Църквите и целуваме Кръста, слагаме го като талисман и го носим със себе си, търсим неговото упование с вярата, че ще ни донесе късмет…Да, ето това е. Това е силата на Христовият Кръст, защото той живее у всички нас и е нашето упование. Дори и безверниците са подвластни на неговото влияние.

Кръстът - Христовата победа над греха и смъртта

Кръстът – Христовата победа над греха и смъртта

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е свързан с три събития в историята на Христовата църква:
1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики;
2. Намирането на светия Кръст на Голгота;
3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

Ето и библейската приказка за първото събитие: В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината. Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”! Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание. През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие. Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа.

800px-Sazonov__Elena_and_Konstantin

Ето и второто библейско събитие, свързано с този ден: Майката на Константин, царица Елена, била вече християнка. Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития. Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде. Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. Болна жена разпознала кой е Христовият. Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение. Това станало в 326 г. Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

А ето и третото: В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст. Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим. Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст.

IMG_2248

В народната традиция всеки Християнски празник има своята дълбока религиозна символика и традиции. Така и Кръстовден е обвързан със времето, годината, сезоните, различни вярвания и поверия. Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене. Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” – настъпва равноденствие, и още защото жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. На Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.
Народния празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев.
След Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила и започват веселията, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино. На Кръстовден празнуват чикакчиите – лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници.
В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На Кръстовден имен ден празнуват всички с имена Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри. 

- Господи, помилуй!…

 

източник: pravoslavie.com
картина „Св.Константин и Елена“  В.Сазонов

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)