св. княз Борис-Михаил

Култът към св. княз Борис-Михаил е бил познат и на византийците

07 октомври 2018

Съществуват редица въпроси около канонизацията на българския княз Борис-Михаил († 2 май 907). Някои изследователи дори се съмняват, че тя се е състояла, тъй като няма запазени богослужебни текстове за него и като цяло няма категорична информация за това. Българският изследовател доц. д-р Ангел Николов от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” се опитва да намери отговор на проблема с канонизацията на владетеля.

След подробно разглеждане на историческите извори от периода на управлението на наследника на княз Борис – Симеон, изследователят забелязва, че култът към българския владетел е бил познат и на византийците. Според него най-ранните свидетелства за това са две писма на патриарха на Константинопол Николай Мистик до цар Симеон, разменени в разгара на военния конфликт между българи и византийци през 922–923 г. От начина, по който византийският патриарх говори за княз Борис-Михаил, покръстител на българите, се съди, че той имал сведения за канонизацията му.

Доц. д-р Ангел Николов обобщава и вероятните причини за приемането на българския владетел сред светците по време на управлението на цар Симеон Велики (893–927). Освен, че синът е изпитвал уважение и почит към баща си, култът е имал и политическо значение:

„На първо място, канонизацията на княза-покръстител допринасяла за укрепването на властващата династия и подхранвала традиционното преклонение на българите към представителите на техния владетелски род. Наред с това, обаче, тя издигала авторитета на Симеон в очите на собствените му поданици, тъй като неговият режим водел началото си от преврата срещу брат му Владимир, вдъхновен и организиран през 893 г. от Борис-Михаил. Ореолът на светец около главата на оттеглилия се в манастира княз сякаш лягала и върху неговия трети син и избраник Симеон, който напуснал манастира, за да поеме властта.”

Всички аргументи на доц. д-р Ангел Николов, с подробен коментар върху изворите, може да прочете във статията му „Проблемът за канонизацията на княз Борис-Михаил”, публикувана в сборника „Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой” (Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2018), с. 214-–221.

текст: Силвия Аризанова
снимка: Земенската църква, която датира от Средновековието

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)