d0b4d0b5d182d0b5-d181-d0bad0bed0bcd0bfd18ed182d18ad180-880x667

„Къде под мишница, с тоз малък лаптоп?“

14 ноември 2016

Днес, докато малката ми дъщеря се подготвяше за училище в ранни зори, се загледах как го прави и какво слага в ученическата си раница и… налегнаха ме спомени за моето детство и моите ученически години. Започнах да се пренасям 30 години назад и да мисля за това как аз  правех този скучен тогава всекидневен ритуал. Така де – на всички е досадно училището, докато не дойде времето, в което проумяваш огромните му уроци, ценности и важност. И си припомних думите на Иван Вазов за детенцето хубаво и пиленце любаво, което тръгнало под мишница с таз малка книжчица…

И докато преминавах през този портал във времето, си дадох сметка колко се е променил живота, колко е безпощаден ходът на времето. Колко много макар и дребни на пръв поглед неща са се променили, а и колко е различно всичко.

Мобилни устройства, виртуална реалност, учене с компютър, социални мрежи, мейлване, постване, шерване… Това са определенията днес, дори и когато става дума за учебния процес. Не, не съм остаряла, и аз имам имейли, имам и фейсбук профил, но скоростта и познанията ми са толкова първични, а реакциите ми така бавни, че незабавно ме наляга усещането за архаичност. Защото на мен ми трябват поне 2-3 минути да напиша съобщение или някой пост във фейса, а тя, дъщеря ми, със своите 11 години го прави за няколко секунди.

Глобалните комуникации и електронизацията на всеки един детайл от ежедневието ни безспорно ще изместят и училището или поне неговия досегашен модел. Ще дойде времето, когато не ученика ще се нагажда към образователните системи, правила  и изисквания, а учебните програми, училищата и учебните институции изобщо ще се адаптират към натюрела и целите в живота на всеки ученик. Не вярвате ли? И моята баба ми разказваше, как никога не е могла да повярва в следвоенните години, че ще дойде време с мобилен телефон да си общуваш с друг човек от другия край на света, ама – ето! Факт!

Поглеждам раницата й. В моята раница имаше учебници, учебни тетрадки, бележник!Задължително бележник и моливи, писалки, флумастери, понякога тебешир за черната дъска, малки листчета с бележчици да ме подсещат за разни неща. Носех си и библиотечната ми книга. Беше доста тежка ученическа чанта и често забравях какво ли не.
А сега….Знаете ли какво има в раницата на дъщеря ми за училище? Лаптоп, мобилен телефон и пластичната й ученическа карта/която е всичко – и ID и бележник и кредитна карта за училищния стол и карта за транспорт и… какво ли още не!/. Има и  снакс,  и един молив. Единствен горкият – приемник от моя архаичен списък с вещи в чантата. Колко много разлики за едни кратки, ако погледнеш в исторически план 30-40 години. Какво се промени ли?

92557412_1_585x461_uchebnitsi-stari-izdaniya-gr-montana

Аз имах учебници – тя няма. По всеки предмет имах учебник и учебна тетрадка. В тях пишеше всичко. Миришеха на училище и ги разлиствах кога с интерес, кога с досада. А тя няма. Тя има лаптоп. Вътре е всичко. Получава си домашните по акаунт в ученическия портал и там си ги пише директно. Уроците пък са качени на съответния портал в съответното меню, в съответния раздел, за съответния клас, за съответния ученик…. И когато й показвам как изглеждат моите учебници – пазя си няколко, тя се смее и бързо пресмята, че ако на ден има 5 учебни предмета и се налага в раницата си да носи пет учебника… то непременно трябва или да й наема шерп, или аз да нося всяка сутрин раницата. Не го разбира изобщо, а и аз не мога да й  обясня накратко. Как се обяснява безпощадният ход на времето? И за съжаление не успявам да я убедя в нито едно предимство от моето време, на учебниците и тетрадките.

1241082956_purva-dvojka-5-klas

Аз имах бележник – тя има пластична карта. Много беше важен бележникът! Там се вписваха не просто оценките, той бе „огледалото“ на всеки ученик. Колко гордост и главоболия можеше да създаде той! Там се пишеха оценките и забележките за поведение… Сега ли? Ами нейната пластична карта е бележник, само в смисъла на ID – удостоверение за самоличност. Да, има снимка, име, код. Бележки няма. Не се пишат просто такива. Няма шестици, няма двойки. Има едни тестове с едни оценки и едни кодове, и едни индекси и дори няма как да попитам какво значи да има например 70 точки от 80 и това дали е шестица или петица или… Оф! Това се оказа, че вече никого не вълнува. Тотално съм объркана…

На всичкото отгоре тази карта й е и кредитна карта в училищната столова. Само едно е същото – че трябва родителя да е дал пари, за да ги харчиш. Аз едно време в брой, тя сега от картата. Навсякъде върви тя с тази карта. Всичко й се случва с нея – отваря си кодираните врати в училище, качва се в градския транспорт. Всичкият онзи ученически живот от книги, хартии, бележки… всичко е в тази карта. Става ми мъчно, честно. Преподаватели и теоретици все по-често се опитват да намерят нови величини за измерение на успеха. Успехът вече не е само в натрупаните знания и умения, а и в комуникативността, в социалната активност, в емоционалната интелигентност, готовност за справяне с практически задачи, ангажираност и съпричастност в социални активности. Това е на мода днес. Не шестиците.

И когато често я вида със смартфона си в ръка, автоматично се провиквам – стига технологии! Спри! А тя втрещено ми отговаря – „Ама аз уча!“. В случая наистина трябваше по история да се запознае с олимпийските игри като генезис, идея, история и т.н. Замислих се.  Аз щях да загубя за това 1 седмица и поне 5 отивания в училищната библиотека. Защото колкото и да беше богата тази на баща ми – нямаше чак толкоз много книги по въпроса. И щях да пиша в една тетрадка… и да търся… Тя се подготви за около 15 минути. Написа в Google „олимпийски игри“, отвори първите 6-7 линка, прочете ги, копира си най-важното и готово. И да – пробвах да я изпитам да видя аз, като е толкоз модерна и отворена какво знае! Знаеше си детето най-важното. Но! Ако в домашното си в портала прекопира текстове от онлайн пространството…О, не! Веднага системата я изхвърля за плагиатство и искат всичко да бъде разказано и пресъздадено със собствени думи и категорично авторство. Копи-пейст не върви!

624-300-dete-deca-internet-onlajn-kompiutyr-laptop-socialna-mrezha

Обзета от тези размисли и носталгия решавам, докато я водя на училище, да й разкажа за моята черна дъска, която трябваше дежурният да почиства с гъба, на която учителят пишеше с тебешир и пред която ни хвалеха и нахокваха. Това истински я развесели, но веднага се противопостави с това, че не може да си представи какъв огромен труд и колко мръсен процес е бърсането на дъската. А дежурният в нейните очи си беше направо наказан човек, който в междучасието трябва  да бърше и работи, вместо да тича или чати или шерва или…. там каквото си модерно нещо. Сега на мода са флипчартове и всевъзможни смарт бордове, които решават магически всички въпроси. И не се трият с мокра гъба.

Днешните деца ще работят и живеят без географски граници, без ограничение и с хора с различен произход, религия и житейски път. Днес в култ в училище е издигнато уважението към културните различия, толерантността и адаптивността. Възможността за разбиране и преценяване на различни гледни точки. Уважение на чуждото мнение. Увереност в мултикултурна среда.

Тя ще живее в свят, който се променя не с дни, а с часове. И трябва да е готова за това. Аз не зная дали съм готова, признавам. Но тя трябва. И това е новата роля на училището.  А не да бършеш дъската, да имаш оценки, за които да те бият или пък да зазубряш дати от нечия история, които утре си забравил. Друг е фокусът.

И олдтаймърските ми усещания някак се успокоиха. Времето е друго. Не знам дали е наше, но е тяхно – на децата ни! Ще взема да заобичам безпрекословния му ход… И пак ще се върна към Вазов: „Отивам на книга да се уча, добро да сполуча“! В крайна сметка, аз искам само и единствено това за моята дъщеря – да се учи, за да сполучи добро, дори и да не е от книга…

текст: Валерия Симеонова

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)