house-of-thurn-und-taxis-01

Къща ли е това? Поне така твърди собственичката…

28 ноември 2015

„Още от ранна възраст, знаех, че детството ми беше малко по-различна. Нито един от моите съученици, например, не разбираше моя живот, защото … не бях в техния двор. Когато имах парти за десетия си  рожден ден и поканих съучениците си,  горещата тема сред моите приятели не беше колко бонбони бяхме яли, а колко стаи има в замъка ми. Но аз не се оплаквам – сега разбирам колко невероятно щастлива бях.

house-of-thurn-und-taxis-02

Schloss St. Emmeram е едно невероятно място, това е моя дом. Цялото ми детство е изпълнено с приключения тук. Имаше игри на криеница, пинбол маси, сгушени в антрето и детската стая скринове, преизпълнени с играчки. Обичах невероятно всяка картина и вещ тук.

house-of-thurn-und-taxis-09

Една Коледа, за моя най-голяма радост, майка ми подари две малки понита. Когато ги видях за първи път, те пасяха сено пред Коледната елха. Е, да, до паркирания Harley-Davidson на мама. Тя определено не е почитател на велосипедите. Понякога дори ме караше на училище по рокерски. Ужасничко беше. Нали никой не разбира майките си, когато е малък. Това отнема време.

house-of-thurn-und-taxis-05

Когато станах тийнейджър, открих неща, за които не спирах да се оплаквам. Например , че имах портиер и денонощна охрана в замъка. Всяко излизане с гаджето ми, трябваше да е грижливо планирано в пространството и изискваше досадна логистика.

house-of-thurn-und-taxis-04
С времето осъзнах, че обичам всичко това. Това бе моя живот, този на моите родители, този на приятелите ни. Да вечеряш в балтана зала в стил рококо, с огромни кристални полилеи и прескъпи картини в началото ми бе снобско, но после започнах да осъзнавам колко е красиво. Всичко се къпеше в златна светлина.

house-of-thurn-und-taxis-10

Мама една утрин ми каза, на мен и на моите сестри: всичко това е за вас!  А аз и сестрите ми се борехме за роклите… Времето минава и всичко се подрежда. Започваш  да разбираш и вярваш. В това, че това е твоя дом, твоята атмосфера и мечта. В приемствеността на поколенията. В това, че нямат значение броя на стаите, а скриновете пълни с играчки и спомени, в това, че Коледа винаги мирише на канела и шоколад, където и да се намираш, в това, че …животът е прекрасен!“

Една изповед на Елизабет Вон…

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)