10801600_10202507615725477_5559559085078026195_n

Леда Аврамова: Уча се от учениците си всеки ден

24 май 2017

Леда Аврамова е магистър по „Връзки с обществеността“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има над 15 години професионален опит в сферата на комуникациите; работи по проекти на Програмата на ООН за развитие и Фонда на ООН за население. В продължение на 7 години е ръководител на отдел „Връзки с обществеността“ в БТА. В средата на 2016 г. Леда Аврамова взема решение да смени професията си и става учител към програмата на фондация „Заедно в час“. От началото на учебната година преподава английски език на учениците от 5 до 8 клас в 58-мо основно училище „Сергей Румянцев“ в София. Определя себе си като „Седми А от сутрин до мрак“, не само защото преподава на седмокласници, а и защото нейният син, който е на 13 години, също учи в седми клас, макар и в друго училище.

Леда Аврамова заедно със своите ученици / снимка: личен архив

Леда Аврамова заедно със своите ученици / снимка: личен архив

- Кое те накара да направиш толкова рязък „завой“?
- Кризата на средната възраст. (Усмихва се.) Достигнах години, в които не искам да си губя времето и да правя компромиси със себе си. В работата ми преди имаше твърде много суета и твърде малко полза. Прекарвайки дните си на едно бюро от 9 до 5 и от мен нямаше нито кой знае какъв смисъл, нито качествена вреда.

- Съжаляваш ли за взетото решение?
- Нито за миг! Учителската работа е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в професионален план. Независимо от напрежението и десетките други по-големи и по-малки беди – това е работа, която носи много силна позитивна енергия. Тя ме зарежда ежедневно. Дори бих казала – възражда ме.

- Значи си успяла да намериш смисъла, какъв е той?
- Да даваш! Друг смисъл няма, дори цялостно в живота, ако щеш. Даването те прави най-богатият човек на света!

- В последните години, все повече и повече е налице една странна конфронтация. Родителите обвиняват учителите, а учителите – родителите, за това, че нещата в училищата куцат. Ти си и родител, и учител. На чия страна си?
- Да, такава конфронтация съществува и в нея жертвите са безспорни – децата. А взаиомоотношенията родител – учител трябва да бъдат партньорски. Приятелство със зачитане на личното пространство. Никой никому не е длъжен и всеки е задължен пред децата да си върши съвестно работата. А що се отнася на чия страна съм – на страната на децата. Опитвам се да се поставям на тяхното място. И да правя това, което смятам за добро за тях. И като майка, и като учител. Бих преглътнала винаги егото си, ако това ще е за доброто на дете. Ако не са самоосъзнаем като партньори в тази битка, ще продължим да губим децата си.

Учениците на Леда Аврамова / снимка: личен архив

Учениците на Леда Аврамова / снимка: личен архив

- А на сина си помагаш ли? И как – като учител или като майка?
- Не питай, това ми е болна тема… Зарязала съм си детето тази година – все ме няма вкъщи, а като съм там, нещо проверявам или пиша. И имам угризения немалко, че не му отделям достатъчно време. Но пък не знам защо, дали от възрастта, или от това, че му се наложи сам да се оправя, тази учебна година той стана по-зрял, по-самостоятелен, по-отговорен. Като учител – помагам му, ако има въпрос по български. Като майка – опитвам се да бъда изслушващ тип родител. Да знае, че винаги може да разчита на мен. И че съм на една ръка разстояние.

- От появата на т.нар. свободни медии, се възроди употребата на думата „даскал“, при това – с пренебрежителен оттенък. Виновни ли са журналистите за промяната на отношението към българските учители?
- В недалечното минало „даскал“ е било не обида, а титла. Така че аз лично не се обиждам. Когато реших да си сменям работата, един от най-близките ми хора каза – не мога да повярвам, че си решила да станеш тъпа даскалица. Така че има го това отношение… Но не медиите са виновни.

- А кой?
- Учителската професия от години е унижавана по всякакви начини. Като начало – това е цялостна държавна политика от доста време. Не само заради ниското заплащане. Със своите икономически механизми тя изгражда предпоставки и за промяна на съзнанието, на мисленето за професията. Което пък след избухването на демокрацията унищожи съвсем гилдията. Учителите станаха „не я слушай тая, виж, че няма пари чорапи да си купи“!

- Какви са днешните ученици?
- Това са си нашите деца. Същите, каквито бяхме ние, само че с телефони. Същите – по отношение на незрялост, на отхвърляне на правилата, на желание да бъдат приети, да бъдат интересни, да бъдат желани. Има и разлики, разбира се. По-трудно е да ги впечатлиш – знанието сега не е затворено между корици и заключено в библиотеката. И само учителят да даде достъп до него. Сега е по-трудно да ги плениш, да ги запалиш. Но има си начини – първо, трябва самият ти непрекъснато да учиш. Второ – няма как да учиш деца без емоционална връзка с тях, в днешно време. За да ти вярват, трябва да знаят, че ги обичаш. Иначе ще предпочетат да вярват на Гугъл.

Леда Аврамова в компанията на любимите си поети - Маргарита Петкова и Добромир Банев

Леда Аврамова в компанията на любимите си поети – Маргарита Петкова и Добромир Банев / снимка: Ивелина Чолакова

- Съвсем неотдавна се развихри скандал, заради снимките на чалга клип в училищен двор. Оправдаваш ли директорката на училището, която се е съгласила на това, за да закрепи бюджета на училището?
- Не. Това е унизително. Образованието и културата трябва да разполагат с финансово спокойствие, за да могат да работят спокойно, да не правят компромиси, да не се унижават. Училището е храм – и търговската дейност там има особено статут. Като във всеки храм. Има една мисъл на Бунюел – че необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството. Така че това, че имаме бюджет за скърпване въобще не значи, че трябва да продадем… всичко. Едновременно с това – не обвинявам директорката. Делегираните бюджети докараха търговците в храма.

- Учиш ли се от учениците си?
- Всеки ден. Те са невероятно огледало – всяка погрешна дума, жест, изпускане на нерви са нежелателни с децата. Голям човек ще те разбере, ще ти прости ако го нагрубиш неволно. На детето ще му разбиеш сърцето. Така че, опитвам се да бъда по-добър човек, всеки ден. Учат ме също и на чистота, на липса на лицемерие, на топлота, на вяра.

- А ти на какво предпочиташ да ги научиш – на знания или да бъдат хора?
- Да бъдат хора. И даже повече – Човеци. А също и – Личности. Но то включва знанието. Включва и желанието да бъдеш днес по-знаещ, по-можещ, по-силен от вчера.

автор: Марио Трифонов
снимки: Ивелина Чолакова и личен архив

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)