Лесбос – островът на Сафо

21 май 2015

Третият по големина гръцки остров Лесбос  е обвит в митология и тайнственост. Той  е един от най-северните гръцки острови, разположен близо до бреговете на Турция и както повечето гръцки острови, около него витае митологична тайнственост. Островът, от чието име се е появила думата „лесбийка“, днес има малко общо с древните митове и много с живота си на туристическа дестинация. 

Малцина се замислят, че Лесбос е много по-близо до Мала Азия и Турция, отколкото до континентална Гърция – само 20-километров канал го дели от популярното турско крайбрежие начело с Айвалък.

Легендите обаче са останали в миналото, а днес на Лесбос можете да видите православни църкви, археологически музей в Митилини, квартала със старинни къщи Сурада и много други усещания.

Древната поетеса Сафо…преданието от древността, че тя е живяла именно тук с жени, отдадени на любовта и романтиката. Всъщност днес няма и помен от това и ако не е статуята на Сафо на крайбрежната улица на столицата Митилини, може би и самите жители на острова нямаше да знаят за древната тайнственост. Историята разказва, че Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VІІ-VІ в. пр.Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният й произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете й са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта й името й се превръща в легенда. Приписвани са й всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес, като сведенията за брака й, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата й школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота й или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник.

Авторитетът й на поетеса през класическата епоха е безспорен – Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича „прекрасна“; двата града на о. Лесбос, Ерезос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа й. През елинизма поезията й е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете й започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват. Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори.

Днес островът на Сафо – Лесбос е отворен и изпълнен с живот остров, пулсиращ от хотели, заведения и яхти. Животът е концентриран в Митилини – островната столица, но също така и пръснат в по-малките населени места по целия остров.  Местното население живее в типичния гръцки островитянски стил – никой за нищо не бърза и никак не обича да работи –  препълнени кафета още в ранни зори; работно време от 10 ч.до 14 ч.и точно в този отрязък на деня ресторантите и кафета са препълнени, а половината от посетителите играят табла или прехвърлят броеница; тесни кълдъръмени улички с рибни магазини; празни следобеди с хлопнати капаци на прозорците и оживени вечери.

Редицата от ресторанти по крайбрежната улица на Митилини сервират типичната вкусна гръцка кухня, изобилстваща от морски дарове и риби, а в полунощ баровете се препълват от млади хора, музика и настроение. Изобщо – гърците не са спряли и миг да живеят, а кризата… Няма и следа от нея. Очевидно тя е политическо представление пред Европа в името на поредния транш.

Островното безвремие днес е нарушено само от големите групи бежанци, които са ограничени на пристанището и не се допускат до острова. Единственото занимание на цялата администрация е как и на къде да ги отпрати.
От средата на май до края на септември  Лесбос се пълни с туристи, дошли да се насладят на красивите плажове и кристално сини води на Егейско море.

Остров Лесбос във вековете е бил владение на елините, после на византийците, венецианците, на Генуа в периода й на разцвет като град-държава. Всяка култура е оставила своя почерк на острова. Още на влизане по море се очертава силуета на италианска готическа катедрала, а до нея сгради във византийски стил, а после типичните гръцки синьо-бели къщи… Лесбос е микс от култури, но днес е типично гръцки остров.

Времето тук сякаш спира, независимо, че е освежено от неспиращите клаксони на моторите. Разходката по кълдаръмените улици, вечерята в някое тихо ресторантче те отпуска и приобщава към безвремието на острова.  Да не пропуснете само да пробвате веян октопод!

Специалитет, който не всяко заведение предлага, защото се изисква много майсторлък при приготвянето. Но като вървите по крайбрежната улица, лесно ще разберете кои са майсторите – те изкарват на показ своята вкусотия. И още – миди с ориз. Задължително трябва да ги пробвате, защото тук, на Лесбос те са по-вкусни от всякъде другаде.

Определено си заслужава да се потопите в романтиката и спокойствието на о.Лесбос. Ще ви изненада приятно!

снимки и текст: В. Симеонова