Снимка: Митко Попов

Лисабон – най-чаровният упадъчен град в света

04 септември 2020

Португалия е красива. Красиви са и португалките, и португалците. Красив е и Лисабон, който упорито отказва да се предаде пред културната и технологична инвазия и е буквално като застинал във времето отпреди няколко века.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Няма да излъжа ако кажа, че това е най-упадъчният град, в който съм бил и въпреки това не бих променил нищо от него, просто защото няма по-голям чар от това да бъдеш себе си във време, в което всяка друга страна влага все повече и повече ресурси в туристическия си ъпгрейд, разрушавайки идентичността си.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Въздухът е горещ и зноен, от Атлантическия океан (или по-скоро от река Тежу) долита повече влажност, отколкото бриз, а самият град е с посока „Нагоре или надолу“ (на някои места изкачването/слизането е почти отвесно). Причината е, че Лисабон е построен на множество хълмове (да сме точни – 7) и по-скоро разстоянието може да се измери с 320 стъпала, вместо с 500 метра например.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Архитектурата е в разкошния стил Арт Нуво, който напомня по свой далечен начин на Гауди и Барселона, също както и Азулежу – тези невероятно красиви глазирани плочки, останали наследство от маврите и които са навсякъде по фасадите на сградите във вид на стенопис или пък най-различни декоративни пана. Между другото, историческото наследство и полъхът от Великите географски открития и легендарните мореплаватели се усещат навсякъде.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

От прозорците почти навсякъде извън централната част висят дрехи, съхнещи на горещите температури, по улиците недоспали негри ти предлагат трева и хашиш в найлонови пакетчета (легендата твърди, че може да си купите най-скъпия джоджън в живота си), а самите португалци са толкова усмихнати и услужливи, че започваш да се чудиш напук ли го правят.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Ще ви изненадам ли – и всички знаят английски в една или друга степен, от децата на улицата, та до симпатичната възрастна жена, която ни сервираше кафето сутрин в местното кафе в Алфама.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Да не пропусна съответния случай – след като поръчахме някакви местни деликатеси, накрая тя ни ги сметна като някаква промоция „3 в 1″ и ни спести няколко евро, макар и част от нещата да не влизаха в съответното намаление.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Можеш дори спокойно да се придвижваш из града, само чрез съветите на местните, които никога не отказват да помогнат и услужат по какъвто и да е начин. Забавното е, че по население Лисабон отстъпва на София – жителите са около половин милион, но пък като сметнеш около 10 пъти повечето туристи, които непрестанно щъкат напред-назад, можете да си представите картинката.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Изключвайки тях обаче, ритъмът на живота е по-скоро бавен и лежерен, присъщ на артистичния и неповторим чар на града. Историята на Лисабон се усеща навсякъде, в типичните забележителности, някои от които просто не можете да си позволите да пропуснете. Сред тях са кулата Белем, манастирът Жеронимум, Океанариумът, Музеят на Фадо, Парка на Нациите, Асансьора Санта Жуста, легендарният трамвай „28″ и др.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Между другото, ако трябва да избера конкретна асоциация с града, то тя безспорно би била именно трамваите. Всеки един сам по себе си е като произведение на изкуството, а това да се повозиш в него… еми доста адреналиново изживяване си е. Причината – изкачвал съм се с бъги до върха „Орлово Око“, усещането е много сходно.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Португалците имат един сериозен недостатък и той е, че също като нас, никак не обичат правилата. Не спазват ограниченията на скоростта и всички шофират, сякаш им е за последно, при това не говоря само за водачите на автомобили или скутери, а дори и за градския транспорт.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Общо взето, опиташ ли да си направиш селфи в трамвай, очаквай скоро да се озовеш на земята, ако не си се хванал здраво. И все пак, накрая оставаш с усмивка след въпросното изживяване.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Невероятният чар на Лисабон се усеща и в културната им идентичност – красивото, разплакващо Фадо, което е гордостта на Португалия.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Едва ли другаде ще срещнеш толкова впечатяващо вокално изпълнение почти без съпровод (изключая родния фолклор), което е най-добре да съчетаете с вече любимата ми джинджиня (не джинджа, както се изписва на доста места у нас, на два пъти ни поправяха в изговарянето) – типичния им вишнев ликьор, с който и без това хубавият живот става още по-хубав (и местната сангрия също е много различна от испанската)..

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Като заговорихме за кулинарните специалитети, морските им деликатеси са страхотни, но аз лично се предадох пред популярния им десерт Паштел Де Ната. Представлява нещо като мъфин от многолистно тесто, изпълнен с крем карамел, а бе.. разкошен вкус. Въобще, Лисабон и диети са несъчетаеми определения.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Една от добрите новини е, че Лисабон не е особено скъп град и средностатистически българин спокойно може да си позволи да види и да се наслади на доста изживявания в него. Билетчето например е евро и нещо, но ще спестите, ако си заредите карта с брой пътувания, при която има намаление и излиза повече на сметка.

Кафето е от 80 цента в крайните квартали до 1,50 в най-легендарното им кафе „Бразилейра“, намиращо се в самия център сред забележителностите.

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Храната – до 25-30 евро в по-скъп ресторант, но пък ако държите да опитате местните специалитети, препоръчвам Buffet Livre do Leao, който е предпочитан както от самите португалци, така и от туристите. Намира в пешеходната туристическа част близо до една от най-красивите железопътни гари въобще в Европа – Rossio и ти дава възможност срещу определена сума, да минеш и да си пълниш чинията с най-различни типове ястия (че и колкото пъти желаеш).

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Та така, общо взето, с Лисабон – най-упадъчното, но и най-чаровно местенце, което съм посещавал до момента в Стария континент. И единственото, на което недостатъците всъщност изглеждат като предимства. Само внимавайте… в този град са нужни само няколко минути, за да се влюбиш за цял живот…

Снимка: Митко Попов

Снимка: Митко Попов

Текст: Митко Попов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)