Бетховен

Лудвиг ван Бетовен: геният

16 декември 2018

Той преоткрива симфонията, прекроява струнните квартети и пренаписва сонатите за пиано. Но има много други интересни неща, които можете да научите за Лудвиг ван Бетовен – човекът, който промени музиката завинаги. 

Лудвиг ван Бетовен е роден на 16 декември 1770 г. в Бон. Баща му Йохан е придворен оперен певец, но слабостта му към алкохола съсипва и него, и семейството му. Майка си геният винаги е описвал като много добър човек с щедро сърце, наричайки я „моят най-добър приятел”. Прислужница, дъщеря на готвач, тя ражда седем деца, но едва три от тях оцеляват – Лудвиг е най-големият. От самото му начало животът на бъдещия композитор е жестока и мрачна борба.

Откривайки таланта на сина си, баща му решава да извлече полза от музикалния гений на детето. Развежда го навсякъде и го показва като „малко чудо”. От четиригодишна възраст момчето свири на клавесин и цигулка до изнемога, забавлявайки публиката, „осигурена” от почти винаги пияния Йохан.

Юношеството му е помрачено от грижата за насъщния

и нуждата да изкарва препитанието на семейството. На 11 вече свири в театралния оркестър, на 13 е уважаван органист. През 1787-а умира майка му, която младежът обожава.

Първото произведение на Бетовен?

Има някои спекулации за това кога младия композитор е започнал да създава и записва на хартия идеите си, но най-ранните запазени негови ноти са от 1782 – девет вариации за пиано. Бетовен се откроява като музикален отцепник и новатор още на 12-годишна възраст, музиката му е в до минор, което е необичайно за музиката по онова време и е изключително трудно за свирене.

Оглушаване

Композирането на каквото и да било е предизвикателство дори и за един гений. Бетовен започва да оглушава около 1796 г., когато е само на 25 години и е чудно, че изобщо е успял да продължи да пише музика. Той е комуникирал с разговорници, молейки приятелите си да напишат това, което искат да кажат, за да може той да им отговори.

Симфония №1 – музикална шега?

Бетовен е на 30 години, когато първата му симфония е представена за първи път в Бургтеатър във Виена. Дотогава симфониите се очаквало да бъдат доста весели творби, но Бетовен прави една крачка напред с интродукцията, което звучи толкова странно музикално по онова време, че хората го сметнали за шега.

Глухота и отчаяние: Заветът от Хайлигенщад

С нарастването на глухотата му, Бетовен е напът да се пречупи през 1802 г. Оттегляйки се в Хайлигенщад, малко извън Виена, той пише: „Бих сложил край на живота си, само моето изкуство ме спира да направя това. Ах, струва ми се невъзможно да напусна света, докато не извадя на бял свят всичко, което чувствам, че има вътре в мен“. Това е известно като Заветът от Хайлигенщад и е публикуван през 1828.

„Лунната“ соната

Това е една от големите клавирни творби на Бетовен, но той никога не е познавал творението си като „Лунна“ соната. Той просто го нарекъл соната за пиано №14. Поетичният псевдоним е даден пет години след смъртта на композитора през 1832 г., когато немски поет казва, че първото движение звучи като лунна светлина, грееща над езерото Люцерн и името останало.

Единствената опера на Бетовен – Фиделио

Това е работа, която си заслужава да се свърши, заслужава си да се свърши добре. Може и да е композирал само една опера, но Бетовен излива кръв, пот и сълзи в преразглеждането и подобряването ѝ. Той преработва цялата опера за период от 10 години, за да ни даде версията с две действия, която се играе сега. По-старата версия понякога е известна като Леонор.

Деветата симфония на Бетовен и „Одата на радостта“

Симфония №9 често е наричана „хорова“ симфония, но само във финалът има хор. Използването на певци в симфония е било много дива идея за времето си, но изглежда се увенчава с успех. Деветата симфония на Бетовен променя облика на класическата музика завинаги и продължава да вдъхновява слушатели и композитори и до днес.

Умира на 26 март 1827г. във Виена, но музиката му остава завинаги.

Както и някои от неговите прозрения за живота:

  • Животът е борба.
  • Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия.
  • Най-характерното отличително качество на човека е упорството при преодоляването на най-тежките препятствия.
  • Не съществува друго качество за надмощие освен добротата.
  • Обичай свободата повече от живота.
  • Трябва ли? Трябва!
  • „Аплодирайте приятели, комедията свърши“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)