rose-love-letter-880x550

Любовни писма на велики мъже (част II)

12 февруари 2018

Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари от Римокатолическата и Англиканската църква. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки.
На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. А какъв по прекрасен начин от това да изразиш любовта си в писмо. Днес, в навечерието на празника, ви представяме втората част от магичните и чувствени писма на великите.

Вижте още: Любовни писма на велики мъже (част I)

Смелостта да обичаш и да го признаеш пред себе си и любимия е едно от най-великите неща на този свят! Бъдете смели!

Наполеон Бонапарт до Жозефина

Napoleon Bonaparte's engagement ring offered to his first wife Josephine goes on auction

До Жозефина в Милано
Изпратено от Верона, 13 ноември 1796

Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.

Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.

Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.

Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.

Бонапарт

1809 - Lettre de joséphine a Napoleon

- Императорът на Франция се жени за Жозефина дьо Боарне през март 1796 г. Запознава ги приятелят му граф Пол Бар – 32-годишната Жозефина тогава е негова любовница, но скъпите й капризи му дотежават и той се надява Наполеон да се влюби в нея. Жозефина е обедняла аристократка с две деца от предишния си брак. Не след дълго става ясно, че нито той, нито тя са били верни по време на брака си. Екстравагантностите й са били чести поводи за скандали между двамата, но той наистина е бил влюбен в съпругата си. Развеждат се през 1810 г.

 

Лейтенант Рапапорт до годеницата му

6 май 1918 г.

Пощата току-що дойде и получих 14 писма! Сред тях, мила моя, имаше и пет писма от теб. Можеш да си представиш как се чувствам. Получих най-първото ти писмо тази нощ – това, което си ми изпратила в Хайвър. Пощите са се забавили ужасно.
Скъпа, беше великолепна, когато ме изпращаше при Ватерло. Беше истински символ на английската жена – с цялото си отношение, как сияеше към своя мъж и същевременно запазваш всичките си проблеми в тези тежки времена за себе си, за да не ме притесняваш…

Ти означаваш толкова много за мен, не можеш да си представиш колко много. Животът без теб би бил напълно празен. Чудя се как съм живял преди това. От известно време се чувствах изпълнен с любов и през последните две-три години не знаех какво да правя с нея, исках да я излея върху някого и се надявах това да стане – всъщност това ме караше да продължавам напред. Сега вече имам човек, когото да обсипя с любовта си.

Любима моя, обичам те, обожавам те от цялото си сърце. Изчакай, докато си дойда у дома, ще те целуна и ще те прегърна силно – знаеш колко, нали, любима?
Толкова съм доволен, че сме на едно мнение относно приятелите си. Разбира се, че искам да продължиш да се виждаш с приятелите си, включително и с мъжете, които си имала, преди да се срещнем. Има едно нещо, в което съм толкова сигурен, колкото в това, че съществувам: че ме обичаш и че твоето сърце ми принадлежи изцяло. Затова искам да се забавляваш – толкова много те обичам. Ще ходиш на разходки по реката, на представления и забави с твоите приятели, нали? Обещай ми.

Помолих ВВ да ми пише също, въпреки че с теб сме сгодени – просто като приятели. Много ми е жал за хората от твоята компания, мога да си представя как се чувстват, след като вече не си свободна и не се държиш толкова топло с тях, както преди. Наясно съм, че не е съвсем същото, но искам да продължиш да общуваш с тях, защото знам от каква помощ можеш да бъдеш за всекиго. Ще благодариш на приятелите си за добрите им пожелания, нали?

Ох, колкото повече мисля за теб, толкова повече осъзнавам какъв щастливец съм да те имам, да си моя любима съпруга, докато смъртта ни раздели. О, да, Бог е добър към мен – повече, отколкото заслужавам.

Celebrate-National-Letter-Writing-month-with-HelloLucky

- Джон Рапапорт, 24-годишен, се сгодява през пролетта на 1918 г. Това е писмото до годеницата му. В началото на юни, по време на третата битка за Ена, Джон Рапапорт е обявен за изчезнал. Тялото му не е открито.

 

Лорд Байрон до лейди Каролин

Portrait_of_Lady_Caroline_Lamb

Скъпа моя Каролин,

Ако сълзите, които видяхте и които аз си мислех, че не съм способен да пролея; ако вълнението, с което се разделих с вас – вълнение, което трябва да сте усетили през всички тези нервни пристъпи, вълнение, което не се прояви, преди да настъпи моментът на вашето тръгване; ако всичко, което съм казал и направил и което съм готов отново да кажа и да направя; ако това не е достатъчно, за да ви докаже какви са чувствата ми към вас и какви ще бъдат винаги, любов моя, то аз нямам какво друго да предложа.

Бог ми е свидетел, че до този момент не знаех и не подозирах, че моята най-скъпа и най-обичана приятелка може да стигне до такава лудост. Не мога да намеря думи, с които за изразя какво чувствам, пък и сега не е време за думи – но в себе си ще нося гордост, меланхолично удоволствие и страдание, каквито не можете да си представите, защото всъщност не ме познавате.

Готвя се да изляза със свито сърце, тъй като тазвечершното ми появяване ще спре всеки нелеп слух, който може да се е породил от днешните събития. Мислите ли сега, че съм студен, суров и своенравен? Дали и другите ще мислят така някога? Вашата майка например? Майката, за която наистина трябва да правим повече жертви, много повече от моя страна, отколкото тя някога ще разбере, че са направени, или дори отколкото може да си представи.

Да обещая да не ви обичам? О, Каролин, такова нещо не може да се обещае! Но аз ще припиша всички познания на подходящия мотив и никога не ще спра да чувствам всичко това, в което се убедихте сама, дори повече, отколкото може да стане известно на когото и да било – освен на собственото ми сърце, вероятно и на вашето. Нека Бог ви прости, закриля и благослови во веки веков и след това.

Ваш най-всеотдаен,
Байрон

byron_letters

П. С. Упреците ви докараха дотук, моя мила Каролин, и ако не бяха майка ви и роднините ви с техните „добри намерения”, нищо друго на небето и земята нямаше да ме направи по-щастлив от това да бъдете моя още преди време. Любовта ми не е намаляла, дори никога няма да бъде по-силна. 
Бог ми е свидетел, че искам да сте щастлива и когато ви напусна – или по-скоро, когато вие ме напуснахте от чувство за дълг към съпруга си и вашата майка, ще признаете истината, в която отново се кълна – че никой в целия свят никога не ще заема такова място в сърцето ми, каквото сте заемали вие, и то ще бъде запазено за вас, докато съм жив. Знаете, че с удоволствие бих пожертвал всичко, което имам в този и в отвъдния живот, и ако се въздържам да го направя, трябва ли мотивите ми да бъдат погрешно разбрани?
Не ме интересува кой ще разбере за това и за какво ще го използва – то е за вас, само и единствено за вас. Аз бях и все още съм ваш, готов съм изцяло и по своя воля да ви се подчинявам, почитам и обичам, да замина където, когато и както пожелаете да решите.

 Lord_Byron_coloured_drawing

- Лорд Джордж Байрон е сред водещите фигури на романтизма в началото на 19 век, а най-известните му творби са „Странстванията на Чайлд Харолд” и недописаната поема „Дон Жуан”. Най-известната му любовна връзка е с омъжената лейди Каролин Ламб. Слуховете твърдят, че през юли 1813 г. след скандал с любовника си, лейди Каролин се опитва да се самоубие. В последствие заминава за Ирландия.

 

Оскар Уайлд до лорд Алфред Дъглас, 1893 г.

oscar-wilde

Мое момче,

Хубав е сонетът ти и е чудо, че тези твои устни, подобни не червени венчелистчета от роза, са създадени за лудостта на музиката и песните не по-малко, отколкото за лудостта на целувките. Нежната ти, златна душа витае между страстта и поезията. Знам, че в древногръцките си дни ти си бил онзи Хиацинт, когото Аполон е обичал безумно. Защо си сам в Лондон и кога отиваш в Солсбъри? Иди там, за да охладиш ръцете си в сивия здрач на готиката, и се върни тук, когато пожелаеш. Тук е хубаво и липсваш само ти, но иди първо в Солсбъри.

Винаги с неумираща любов,

Твой Оскар, 1989 г.

ххх

Не ни разбират. Аз чувствам, че само с теб съм в състояние да сторя каквото и да било. Да преизградя разрушения си живот, а сетне нашето приятелство и нашата любов ще имат друг смисъл пред света. Бих желал да не сме се разлъчвали. Сега помежду ни има тъй широки бездни от пространство и земя. Но ние се обичаме.

Твой Оскар

wildeletter3

Оскар Уайлд се запознава с лорд Алфред Дъглас, сам той писател и поет, през 1891 г. и скоро между тях започва интимна връзка. За да ѝ сложи край, бащата на Алфред, маркиз Куийнсбъри, прави всичко възможно, за да се стигне до съд. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение и содомия. Прекарва две години в Редингската тъмница, а после е принуден да емигрира.

 

Ф. Скот Фицджералд до Зелда

scott-and-zelda

Скъпо мое сърце, честолюбиво, с възторг и упование заявявам, че всичко прекрасно на този свят е игра, и докато съм сигурен в любовта ти, всичко е възможно – аз съм в страната на честолюбието и успеха, и едничката ми надежда, е че скъпото ми сърце скоро ще е с мен.

Зелда Сейър до Скот Фицджералд, 1912 г.

Любими,

Моля те, моля те, не бъди тъй угнетен… Скоро ще бъдем женени и тогава вече не ще има самотни нощи, никога – и докато ни има, аз ще обичам, ще обичам всяка минутка от деня и нощта. Скот, на този свят не искам друго освен теб – и твоята безценна любов. Всички материални неща са нищо. Само дето ми е омразно да водя такова жалко, безцветно съществуване – защото скоро ще ме заобичаш по-малко – и още по-малко, – та трябва да сторя нещо, за да задържа сърцето ти. Не искам да живея – искам да обичам, а да живея само между другото. Недей – недей да мислиш за нещата, които не можеш да ми дадеш – ти ми повери най-скъпоценното сърце на света. Не мислиш ли, че съм била родена за теб? Чувствам се така, сякаш съм откликнала на твоя поръка – за да ме носиш, да ме носиш като ръчен часовник, като талисман или като цвете на петлика.

С цялото си сърце те обичам!

Зелда

f312e906f54e81212529b95dfda40e94

Франсис Скот Фицджералд и Зелда Сейър (1900-1948), „златно момиче” от Юга, също с амбиции да пише, се запознават когато тя е съвсем млада; привличането е взаимно и през 1920 г. сключват брак. Семейният им живот е бурен, изпълнен с ревност и горчилка; Зелда е неуравновесена, страда от психическо заболяване, а Скот злоупотребява с алкохола. Заради драматичните им личности и отношения двамата остават една от най-емблематичните любовни двойки на ХХ в.

Хенри Милър до Анаис Нин, 1932 г.

MillerAnais

Занапред не очаквай от мен здрав разум. Не виждам как бих продължавал да живея далеч от теб – тези раздели са смърт. С мен ти стана жена. Това почти ме ужаси. Това вече не е плътска страст, а цялостен глад за теб, разкъсващ глад. Чета във вестника за убийства и самоубийства и ги разбирам в дълбочина. Чувствам се убийствен, самоубийствен. Къде е времето, когато мъжете са се сражавали, убивали са и са умирали за една ръкавица, за един поглед?Анаис, по-рано само мислех, че те обичам; това бе нищо в сравнение със сегашното ми състояние. Дали всичко бе тъй прекрасно, защото беше кратко и откраднато? Бях ли по-малко себе си или повече – а ти по-малко или повече себе си беше? Лудост ли е да вярвам, че може да продължи? Аз съм влюбен, сляп, сляп. Да бъда сляп завинаги!

Хенри Милър до Анаис Нин, 1933 г.

Безумно щастлив ме правиш с това, че ме приемаш изцяло, оставяш ме да бъда творец, но не забравяш и мъжа… Никоя жена никога не ми е давала всички преимущества, от които се нуждая, а ти – ти ме подтикваш да вървя напред, да бъда себе си, да се пробвам във всичко. Ето защо те обожавам. Ето защо си изключителна жена.

Анаис Нин до Хенри Милър, 1934 г.

О, Хенри, как ме разтърси сутринта твоето писмо! Щом го поех в ръце, ме заляха всички потискани чувства. Само допирът до него породи у мен същото вълнение както когато ме прегърна и цяла потънах в обятията ти. Досещаш се какво изпитах при прочита му. Ти си намерил всичките думи, способни да достигнат право до сърцето ми и да ме завладеят – и бях мокра,и тъй нетърпелива, че ще сторя всичко, за да си спестим дори един-едничък ден. Аз ти принадлежа. Ще изживеем една седмица, за каквато не сме си и мечтали. Термометърът ще се пръсне. Искам пак да усещам тласъците ти вдън мен, да чувствам как кръвта ми се сгорещява и тече по-бързо в жилите ми, да осезавам бавния, гальовен ритъм, а после, внезапно – мощните удари; и възбудата, когато спираш и чувам звука от капещия кран на чешмата… и как тръпнеш в устата ми, Хенри. О, Хенри, непоносимо ми е да ти пиша – искам те, като луда те искам. Искам широко да разтворя крака, разтапям се, треперя. Искам с теб да направм тъй безумни неща, че не намирам думи да ги изразя.

А.Н.

blog_letter2

Хенри Милър (1891-1890) – американски писател, Анаис Нин (1903-1977) – американска писателка. Хенри Милър и Анаис Нин се запознават през 1932 г. в Париж; скоро след това започва любовната им връзка, която продължава години и е отразена в множество писма. В живота си и двамата имат по няколко брака, но не и един с друг.

 

Чарлс Буковски до Линда Кинг, 1972 г.

mitLindaKing1a_big

Хареса ми това, което извърши с ръка, станах по-горещ от ада… всичко, което правиш, ме нажежава като ада… изригвам към тавана… ти, кучко, ти, гореща до червено проклетнице, ти, хубава жено… ти породи нови стихове, нова радост и нови номера у едно старо куче. Обичам те, обичам космите на катеричката ти под пръстите ми, путчицата ти, която усещам влажна и топла под пръстите си; ти – права, облегната на хладилника, прекрасен хладилник имаш, косите ти оплетени се спускат диви, ето те, дива птица, дива си цяла, гореща, похотлива, чудотворна… въртя се подир главата ти, опитвам се да впримча езика ти в устата си, с езика си… бяхме в Бърбанк и бях влюбен, любов в ултрамарин, боже мили, богиньо проклета, остен мой и кучко моя, моя моя моя моя, тръпнеща, дишаща, с косми обточена путко райска, обичам те… също и твоя хладилник, впити и вплетени, а изваяната глава ни гледаше с циничната си, лиричната си, любовната си усмивчица…

Искам те,

искам те,

искам ТЕБ,

ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ!

3535130_1_l

Чарлс Буковски има връзка с Линда Кинг (1940), скулпторка и поетеса, в началото на 70-те години на ХХ век. Описва я в романа си „Жени”.                                                                                                                      

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)