Peshterski_manastir_TSarkvata_Sv_Nikolay_quot-057_01_b

Манастирът „Свети Николай“ в с. Пещера от Манастирите на Краище – Новото Светогорие

06 декември 2015

Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски”, известен още като Оряховски или Мрачки е едно от бижутата в стойностната корона от манастирите на Краище. Той е част от Инициативата „Манастирите на Краище – Новата Света гора“, която ние от  In LIFE с удоволствие подкрепяме. КРАИЩЕ е географски район,  обхващащ Западните покрайнини на България, териториално разположен основно в Община Земен, както и в съседните общини – Ковачевци, Брезник и Трън, всички те в област Перник. Пред очите на попадналите там се разкриват прекрасни пейзажи, осеяни с хълмове и ниски планини, котловини и бълбукащи води, които стоят сякаш „забравени от Бога“. Но това не е така! Именно те са най-голямата люлка на българщината и събирателна точка на множество християнските храмове, закътани в крайните гори на този район, неразрушени от повратностите в историята ни. Краище е скътало  в пазвите си множество приказни манастири, църкви и параклиси.

Peshterski_manastir5

МАНАСТИРИТЕ  са Светиня, и Храм, и докосване до Господ, те са пазителите на изконната вяра, съхранила ни до днешни дни и незаменим посланик на традициите и културата ни във времето. Краище е осеяно с приказни храмове като се започне от построения през Ранното Средновековие Земенски манастир (XI век) и се стигне до последния открит Параклис преди месеци (10 октомври 2015 г.) – „Свети Георги“ в с. Габров дол. Но един от най-интересните и стойностни храмове е старият манастир край с.Пещера – „Свети Николай Мирликийски“. Той е недействащ манастир, датиращ от XII-XIIIв и днес има своя храмов празник. Разположен е в местността Ореховец в областта Мраката на четири километра източно от село Пещера, Земенско.

800px-RilskaGramota

Първите сведения за манастира са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която той дарява манастира. Тогава именно е  издадена дарствена грамота на цар Иван Александър в манастира „Св. Никола“. С тази грамота владетелят е дарил богато манастира със земя, селяни и привилегии. Грамотата се пази в Хилендарския манастир и е изключително ценна. Царският подпис е с големи червени букви, а най-отдолу с копринен шнур е прикачен добре запазен златен печат на цар Иван Александър. Очевидно, през XIVв манастирът е бил много известен и с голямо влияние, след като българският владетел го е дарил лично и то толкова богато.

Peshterski_manastir1

Някои учени смятат, че източната част на днешната църквата е стара триконхална църква от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на съседния Погановски манастир, датирана в 1500 година. Около манастира не са провеждани археологически разкопки.
Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 1878) при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.

Peshterski_manastir4

След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата. При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.

В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош, но днес тя е изчезнала.

Манастирът „Свети Николай“ е част от Инициативата „Манастирите на Краище – Новата Света гора“ и в момента една от целите на обединението е възстановяването на пътя към Манастира, както и частична реновация и реставрация на изографисването. Идеята е отново да се възроди този уникален манастир с целия си блясък, да се превърне отново в онова кътче от територията или сърцето, където можеш да останеш сам с Господ, със своите молитви за бъдеще, със своите искания за опрощаване на земните грехове, със своите мечтания за пътища и посоки в краткия ни житейски път.

Честит Храмов празник и с нетърпение ще очакваме възраждането на Светата обител в целия й блясък. Нещо, в което не се съмняваме и искрено пожелаваме успех на Инициативния комитет.

текст: Валерия Симеонова 

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)