12418094_719948228107429_316345285475417260_n

Маргарита Петкова – „Ивановден – II“

07 януари 2018

И какво, че дойде без да чукаш,
в живота ми преподреден.
И какво от това, че си тука
и че пак е Ивановден.
Сняг вали носталгично и тихо -
ще затрупа обратния път.
Няма смисъл, не ми се усмихвай -
вдън душата ми вее снегът.
Ти си същият, казваш. Аз вярвам,
но снегът е дълбок и голям.
Колко близко е твоето рамо
и как не мога да стигна до там!
Няма музика, вино и стихове -
лудостта ми отиде да спи.
Няма смисъл, не ми се усмихвай
и ръката ми хладна – пусни.
Няма празник. Разумно и трезво
възприемам отдавна света.
И какво че си тук? Ще изчезнеш
в три среднощ или в пет сутринта.
Да те няма така привикнах,
че не мога да свикна с теб.
Няма смисъл, не ми се усмихвай,
сняг вали, между нас – бяла степ.
Сняг вали. Тупа снежни юргани
дълга зима с безмерна тъга.
Януари е. Седми. Иване!
Как – към мен – цял живот – през снега?

Маргарита Петкова – „Ивановден – II“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)