fire-2593636_960_720

Марио Трифонов – „Gloria Victis“

18 ноември 2018

В превод от латински горните думи, които са били издълбани върху древноримски надгробен паметник, се превеждат като „Слава на победените“… Чудя се – защо всички славят победителите? Нима победените не заслужават дори много повече възхвала от тях?

1.
Нещо те стиска за гърлото
и прерязва съня ти…
Не върви да признаеш.
Просто – не е възпитано!
Трудно ти е да живееш опровергал любовта,
но стискаш зъби и продължаваш решително…
Иначе – няма да е възпитано!
И накрая – изгаряш на клада от разочароващи истини -
само защото – така е възпитано!

2.
Сутрин ставаме и докато делово превързваме раните,
останали ни от приятелските войни -
репетираме пред огледалото добро настроение,
въпреки сърцето в гърдите, което ужасено крещи…
През деня – примирени – до трийсет и три пъти
ще отречем любов, вяра и надежда дори,
въпреки душата, която не иска да ни прости…
Вечерта, тихо в своя ъгъл ще се свием -
непоносимо ненужни,
уморени да се преструваме на добри или зли…
И като напъдени кучета ще очакваме в самотата
приласкаваща ласка от нечии мили очи.

3.
Когато, случайно, се срещнем с приятели
отклоняваме с неудобство поглед встрани -
не само тях, а и себе си се опитваме да излъжем,
че не сме всъщност сами!
Че, забързано крачим… Защото…
Закъсняваме… За последния влак…
Че, поне този път, любовта е наистина истинска
и, че такава няма да срещнем никога пак…
Ловко се разделяме – с безброй извинения,
отминаваме бързо -
да се скрием от съчувстващите очи…
После скришом погалваме,
с признателна нежност,
бронята на душата си -
заглушила вика и помогнала ни
отново всичко да премълчим…

4.
Всъщност колко малко трябва на всеки от нас -
да поплачеш на нечие приятелско рамо,
да те обичат, но истински – дори и ден да е само -
без значение – вчера, утре или пък днес.
Без условности – прекрасно и диво!
Въпреки че, се страхуваш да си щастлив -
тръгвай смело напред,
път назад няма и не може да има!
После е закономерно – скука и край,
оцветени в безрадостно сиво.
Но ти не тъгувай -
кладата на примирението вече гори,
като свой блуден син те очаква -
огънят всичко ще ти прости…
Но преди в пламъците да изгориш,
моля те, и заради мен изкрещи:
„Слава на победените! Слава!“

Марио Трифонов – „Gloria Victis“
снимка: Pixabay.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)