Image_4333589_128

Мемориал на първи и шести полк пред НДК

15 декември 2014

Съдбата на дълго обсъждания и спорен паметник пред пред Националния дворец на културата (НДК) в София вече е ясна. Той  ще бъде преместен в Южния парк, а на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести полк. Решението, което се очакваше от няколко месеца, ще бъде взето на редовното заседание на Столичния общински съвет в четвъртък, като вносители са съветниците от ГЕРБ Михаил Владов, Орлин Иванов и Малина Едрева и от групата на „Синята коалиция“ Борислав Бориславов и Прошко Прошков. Очаква се единствено БСП да бъде против, но съветниците на столетницата са недостатъчни, за да преобърнат вота в Общинския съвет.

Мемориал на първи и шести полк пред НДК

Мемориал на първи и шести полк пред НДК

Проектът за възстановяване на мемориалните плочи е направен по идея на представители на Съюза на ветераните от войните, Съюза на запасните офицери, Съюза на военноинвалидите и Съюза на парашутистите. Няма да се провежда конкурс, какъвто тази година местната управа направи, но не беше избрана нито една от кандидатстващите идеи. Сегашният паметник „1300 години България“, който е дело на Валентин Старчев, ще бъде преместен в Южния парк, като ще бъде обновен. Ще бъдат преместените фигурите без арматурата и бетонната конструкция.

Image_4333615_128
Комплексът с Мемориалните плочи  е бил издигнат през 1934 г. Имал е три внушителни стени, разположени във формата на буквата П. Всяка е била с размери 21 м ширина и 11 м височина. На централната стоял надписът “Загинали геройски за свободата и обединението на българския народъ”. Под надписите “Македония, Тракия и Добруджа” пък са били изписани най-важните сражения с участието на двата полка. На другите две стени са стояли надписи “Благословени бждете отъ майката родина – вечна ви паметъ” и “Самопожертвували се храбро въ преданна служба на царя и отечеството”.

До 1944 г. там са посрещани празници, провеждали са се военни церемонии, а посланиците са връчвали акредитивните си писма. Стените са били част от казармен комплекс, заемал мястото между днешните булеварди “Витоша”, “Скобелев”, “Фр. Нансен” и “Патриарх Евтимий”. Сградите на двата полка са били разделени от алея, в чийто край е бил площадът с мемориалните стени. Пред средната стена стояла фигура на лъв, чиято дясна лапа е стъпила върху карта на Санстефанска България.

При бомбардировките през 1944 г. през Втората световна война дясната стена е разрушена. По-късно – през 1980 г. при строителството на НДК, премахват и другите две стени. На мястото им е монтиран паметникът “1300 г. България”, който днес е в окаяно състояние, руши се и е известен сред софиянци като “петокрилия”.

От години Столичната община обмисляше каква да бъде съдбата на паметника, който е в окаяно състояние от поне две десетилетия. През 2012 г. от него бяха премахнати тонове желязо от елементите, които застрашаваха минувачите. След това по инициатива на главния архитект на София Петър Диков беше направена онлайн анкета, в която отговорът демонтаж надделя. След няколко отлагания през пролетта на тази година беше обявен и конкурс за нов облик на мястото, който остана без победител.

Съдбата на паметника “1300 г. България” се коментира отдавна.  Преди няколко месеца и фейсбук група, инициирана от създателя на сайта “Изгубена България” Пейо Колев, събра 5800 поддръжници на каузата. Членовете сложиха копия на плочите до паметника. Колев също е сред вносителите на предложението. Под него са се подписали представители на съюзите на ветераните от войните, на военноинвалидите и военнопострадалите, на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на възпитаниците на военните на Негово величество училища, на парашутистите и др.
Военноисторическият музей публикува списък с 2982 имена, които са били на стените. Освен българи там са били и български арменци, евреи, мохамедани и турци. Преди дни военният министър Велизар Шаламанов връчи становище на столичния кмет Йорданка Фандъкова, че подкрепя възстановяването на мемориала.

Искането на 14-те организации е мемориалът да бъде готов до 1 октомври 2015 г., когато се навършват 100 г. от обявяването на Втората световна война. По предварителни оценки той ще струва 2,5–3 млн. лв.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)