47688489_1876749349100707_5227803067063205888_n

Минути за поезия: Танго! Добромир Банев

11 декември 2018

Отивам си.
Решението ми е окончателно
като настъпването на лятото.
Отивам си
с една торба спомени,
които често ще припомнят лицето ти.
С времето
ще се отдалечавам все повече от теб,
но често ще усещам, че присъстваш.
Не знам дали времето лекува.
В случая не съм сигурен,
че има от какво да бъда лекуван.
В градската суматоха
се сливат образи и звуци.
Понякога уж ще те разпознавам
сред забързаната тълпа,
а после ще осъзнавам, че това не си ти.
Негативът на образа ти
често ще иска да се прояви на слънце,
макар образите да изпъкват ярко
единствено в тъмната стаичка.
С приглушено осветление.
Отивам си.
Но искам да знаеш, че съм те обичал.
Искам да си наясно, че този факт
ще остане експониран във време-пространството,
дори когато започна да обичам отново.
Друга.
Сбогом.
И ти благодаря, че беше моя.

В Световния ден на тангото благодарим на Добромир Банев за прекрасния стих!

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)