23376533_10155641586776011_6548047930049815331_n

Мира Дойчинова – „Уморена, на края на времето…“

14 ноември 2017

Уморена, на края на времето,
ще приседна за миг на ръба.
Колко много от мене са вземали?
Колко дадох? Ще тегля черта.
И ще хвърля в измамната бездна
всяка мисъл за сметка и дълг.
Нека тежки обиди изчезнат.
Нека всичките болки мълчат…
И такава – във пъти по-лека –
ще разперя с надежда ръце.
Ето, вече си имам пътека!
Не пътека, а цяло небе…
И внезапно разбирам накрая
как летят всички птици без страх.
Не защото се раждат във Рая.
А защото го носят със тях.

Мира Дойчинова – „Уморена, на края на времето…“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)