13536025_10205343346982116_1764531583_n

Мирела Демирева: От малка постоянно говоря за световния рекорд

03 август 2016

Носителката на сребърен медал от Европейското първенство по лека атлетика в Амстердам (2016) и на същия такъв от Диамантената лига в Лондон през изминалия уикенд Мирела Демирева застана пред микрофона на InLife.bg, в лицето на Фани Богданова, дни преди старта на Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

- Мирела, кога стъпихте за първи път на атлетическата писта и какво Ви привлече към този спорт? Как открихте нишата на своето призвание, а именно високият скок?
- Моите родители са бивши спортисти, така че аз съм израснала на лекоатлетическата писта. Майка ми в момента работи като треньор. От малка съм била все край пистата. Спомням си лагерите на Белмекен. Спомням си какво впечатление ми правеха трапа за дълъг скок, този за висок скок и пистата за бягане.

- Доколко родителите Ви повлияха на избора ви на спортна кариера и до каква степен Ви подкрепят в нея?
- Не бих казала, че те са ме насочили. Просто всичко се случи съвсем естествено. Сама исках да опитам и това, и това и това, докато в един момент пробвах висок скок. Това стана преди едно състезание. Страшно много ми хареса. Стори ми се много интересна дисциплина и така реших да се впусна в надпреварата на скока на височина по време на предстоящото състезание. Не си спомням повече подробности от тогава, защото съм била много малка. Помня само, че победих и така още повече се запалих по скока на височина. Виждаше ми се много интересна и специална дисциплина. Иначе, както всички малки деца съм започнала с „трибой”, който включва 60-метров спринт, дълъг скок и 600-метрово бягане. После съм минала и през препятствия. Всъщност доста дисциплини завъртях, докато намеря своята сред голямата палитра от такива в леката атлетика. Когато обаче пробвах високия скок, повече не ми се е налагало да търся.

Muller Anniversary Games - IAAF Diamond League 2016: Day One

- Кои са хората, които всъщност стоят зад Вашите успехи в спорта? При кого се подготвяте в момента и колко човека се грижат за Вас като спортист? Избройте ги!
- Истината е, че изключително много хора стоят зад моите успехи като спортист. Сега ще ги изброя. Надявам се да не пропусна някого. В момента тренирам под ръководството на Рини ван Лееуен в Холандия. С него изключително много си паснахме. При него открих моя стил на скачане. Във високия скок има много стилове на скачане и Рини беше човекът, който ми помогна да намеря своя сред тях, този, който ми пасва най-много. Така сега мога да заявя, че скачам с удоволствие и с лекота. Всичко, което съм се надявала да правя някога във сектора за скок на височина, в момента го постигам с голяма лекота, за което съм изключително благодарна на своя сегашен наставник. Смятам, че с него за година и половина постигнахме много. Разбира се, много дължа и на моята предишна треньорка Лили Видева. С нея в продължение на 10 години бяхме тандем. Преминали сме заедно през много трудности. Тя винаги е била до мен и ме е подкрепяла. На нея наистина дължа много, но в един момент възможностите ни за съвместна работа се изчерпаха и тогава сложихме край на нашето сътрудничество. Аз трябваше да продължа напред и нагоре. Случайно се запознах със сегашния ми треньор – Рини ван Лееуен по време на паралелно провеждащ се лекоатлетически симпозиум със състезание, в което участвах. Ако сега се питате, какво съм правила на този симпозиум, отговорът е, че там реших да потърся отговор на въпроса, какво ми е необходимо, за да постигна това, за което мечтая в леката атлетика и да сравня къде се намирам аз спрямо новостите в моя спорт. Така там се натъкнах на Рини, с когото впоследствие се свързах по време на търсенето ми на възможност за по нататъшно развитие в скока на височина. Иначе много хора ми оказваха подкрепа и грижа както по време на контузията, така и до днес. Много съм благодарна на Бойко Петров и на Марги Евтимова. Разбира се на семейството си и приятелите ми, на моя партньор Мариян. В момента в Холандия също много хора се грижат за мен и правят така, че да успявам да съхраня здравето си. Накрая, искам да благодаря и на Българската федерация по лека атлетика за финансовата подкрепа и за доверието им в мен. Без тяхното съдействие не бих си и помислила, че мога сама да оцелея в Холандия.

- Какво Ви доведе в Холандия, където в момента живеете и тренирате?
- Доведе ме желанието да се развивам и това, че намерих именно в Холандия треньор, с който това предполагаше да се случи.

12065695_759045080889120_4539698703075882040_n

- С какво се различава подготовката Ви в страната на лалетата от тази в България преди това?
- Подготовката ми тук е коренно различна. Като вид тренировки, като програма, като идея, за това какво трябва да представлява една тренировка. Разбегът ми за висок скок в момента е съвсем различен от преди. Стилът ми на скачане е коренно различен. Трудно ми е да съпоставя методиките на тренировка на моя нов треньор с тези в България. Всичко е различно и за щастие този вариант за мен работи в посока постигане на целите ми като спортист.

- Какво означава да преминете от силова техника на скачане към скоростна такава? Треньорът Ви споделя, че това е била единствената възможност за Вас, тъй като поради тежка контузия на глезена сте били изправена пред дилемата да промените техниката си на скачане или да прекратите състезателната си кариера.
- Има два основни стила на скачане. Единият е т.нар. силов („Пауър флоп”), а другият скоростен или „ Спийд флоп”, т.е. единият е скачане въз основа на сила, докато другият въз основа на скорост. Основната разлика е в бързината на разбега и в начина на отскок, така че за мен промяната на стила ми на скачане бе един голям преход. Огромна промяна. Преди скокът ми приличаше повече на силов скок, без скорост. Отскачах много по-бавно и по-мудно от сега. Промяната наистина бе шокиращо голяма, тъй като разбегът ми трябваше изцяло да се промени, за да започна да скачам по-леко и по-бързо. Това не е лесно да се постигне, след като повече от 10 години си скачал с друг разбег. Наложи се да променя навици, които съм градила с години преди това. Много ми беше трудно, но успях и сега най-после скачам с лекота и удоволствие. Много ми допада скоростния стил на скачане. Много е лесен, не ми причинява контузии. По време на тренировките си сега работя с много по-малко тежести. Всичко се базира на координация, скорост и ритъм.

Muller Anniversary Games - IAAF Diamond League 2016: Day One

- Работите ли с диетолог? Какво променихте в режима си на хранене откакто сте в Холандия?
- Нямам личен диетолог, но като цяло изключително много внимавам и се грижа за пълноценното си и здравословно хранене. За мен е много важно да успявам да се възстановявам добре след всяка една тренировка. Гледам менюто ми да е балансирано. Обожавам да ям ядки, всяка седмица си купувам огромни количества и често ги препоръчвам и на съотборниците си на тренировъчната писта в Зутърмиър, Холандия.

- Как повлия на психиката Ви животът в Холандия? Тук хората са много по-твърди и сякаш по-целеустремени и упорити. Може и да не съм права, но мисля, че като състезател сте израснала много в ментално отношение. В Амстердам на Европейското първенство изглеждахте много уверена в силите си.
- Не престоявам много време в Холандия покрай състезанията, но докато съм там общувам с много хора, което няма как да не ми влияе. Тук обстановката е много по-различна от тази в България. Много по-спокойно е. Хората много повече общуват помежду си, което на мен много ми допада. Иначе по-уверена съм в сектора за скок на височина, защото вече вярвам с скока си, вярвам в разбега си и виждам потенциала на скоковите си възможности. Скачам със самочувствие на големите височини по време на състезанията.

13532838_10209039119762605_6307212286716265394_n

- На тренировка надскачала ли сте личния си рекорд?
- О, не. На тренировка изобщо ме няма в тази насока. Обикновено на тренировка скачам 180 см. Трудно е да постигнеш същата мотивация по време на тренировка, като тази по време на състезание.

- Поддържате ли приятелски взаимоотношения с някои от холандските топ лекоатлети? Кои са те?
- С топ лекоатлетите от Холандия не поддържам истински приятелски взаимоотношения. Когато се видим на състезание се поздравяваме и дотам. Основните ми приятели са в групата, с която тренирам в Зутърмиър в клуб „Илион”.

- Ще има ли България своята нова Стефка Костадинова и виждате ли се Вие самата в тази роля?
- Защо не? Аз, по принцип, вярвам, че всичко е възможно. От малка повтарям, че искам да преодолея 2-метровата височина. Стремя се към това. Адски много го искам и знам, че ще дам всичко от себе си, за да се опитам да го постигна, така че защо не.

mirela_stefka

- Стефка Костадинова давала ли Ви е лично някога някакъв съвет?
- О, да. Тя много ме подкрепя. Много често ми е помагала чисто психически, мотивационно. Понякога ми се обажда преди състезание или се чуваме след състезание. Аз изключително много я уважавам. Имам изключителен респект към нея. Много съм ѝ благодарна за вниманието, което ми отделя и отношението ѝ към мен. Това е едно страхотно преимущество. Понякога излизам на пистата и си казвам: „Кое друго от момичетата в сектора за скок на височина общува със световната рекордьорка?”

- За какво мечтаете? Колко големи са мечтите на Мирела Демирева и колко постижими?
- Като цяло гледам да не си слагам граници. Допада ми начина, по който в момента се случват нещата. Харесва ми промяната ми в мирогледа към скока и изобщо към ежедневието ми, живота. Иска ми се един ден, когато остарея, и когато се обърна назад да знам, че съм правила всичко по начина, по който аз съм го искала и че спортът ми е носел удоволствие. Разбира се, от малка мечтая да скачам над 2 метра. От малка постоянно говоря за световния рекорд. Това, разбира се, ми е мечта, но каквото и да се случи искам да скачам най-вече с удоволствие и спорта да ми носи емоционално удовлетворение. Много обичам да скачам и го правя с много любов.

- Бихте ли изброили най-важните за Вас от всички отличия, които сте спечелила досега като състезател по лека атлетика (висок скок)?
- Имаше едно състезание в Люксембург на закрита писта, което бе свързано със завръщането ми на пистата след едно дълго възстановяване от получена контузия. Костваше ми две години да се върна на пистата и тогава скочих успешно 190 см за първи път. Спомням си, че тогава седнах на скочището и започнах да плача от радост, така че това ще си остане едно много скъпо и специално състезание за мен. Разбира се, оценявам и медалите си спечелени като девойка. Те са ми донесли много радост и самочувствие. Но може би един от най-сладките моменти, това е спечелването на сребърния медал от Европейското първенство по лека атлетика в Амстердам сега през месец юли. Отново факторът голямото чакане е причината този медал да го определям като толкова ценен и важен за мен. И накрая личното ми постижение от 197 см, което също трябваше да чакам 4 години от предишното си такова. Все така се случва, че дълго трябва да чакам в живота си за победите, но винаги вярвам и се боря докрай за успеха. Определено мога да кажа, че имам търпението и упоритостта да дочаквам своите победи в живота.

f334197bb71411366881e39e39f61c0d

- Какво е да сте съотборничка на едно от чудесата на европейския спринт – Ивет Лалова? Доколко имате нейната подкрепа? Каква е атмосферата в отбора, помагате ли си един на друг? Как?
- Ивет, по принцип, е човек, който носи настроение, позитивизъм и подкрепя абсолютно всички. В много отношения тя е пример. Рядко се събираме заедно целият отбор, дори и по време на състезания, но винаги когато някой се класира за финал го правим и всички викаме за него, и стискаме палци. Мисля, че българският национален отбор по лека атлетика е един хубав отбор. Да се надяваме, че ще има все повече участия на финали на български лекоатлети, което и на нас самите в отбора ще ни действа мотивиращо.

- Много от големите спортисти, с които съм разговаряла са ми споделяли, че най-големият им страх е страхът от контузии. При Вас как стои този въпрос? Има ли нещо, от което се страхувате? Напоследък светът постоянно става свидетел на ужасяващи атентати, в Бразилия на чиято територия само след дни ще се проведат летните олимпийски игри има опасност от зараза с вируса зика.
- Абсолютно всеки спортист се страхува от контузии. Всички хора се страхуват от атентати, от болести и от какво ли още не. Нашето общество е рисково общество. Ние постоянно живеем в стрес и страхове, но лично аз в тази ситуация се опитвам да пренастройвам и превъзпитавам съзнанието си. Самият страх от това, че нещо може да се случи е още по-страшен от самото случване, така че човек е по-добре да концентрира вниманието си не върху лошите неща, които могат да му се случат, а върху хубавите такива.

- Човек е устроен така, че да си открадва по-малко или по-много от това, което харесва у другите. Вие черпите ли вдъхновение от някого? Имате ли идол на пистата за лека атлетика, изобщо в спорта или извън него?
- Доста труден въпрос. Като цяло харесвам много хора, но може би най-много познания крада от книгите. Те и ме вдъхновяват. Не подражавам на никого, защото смятам, че всеки човек е уникален. Индивидуално всеки има различно търсене, различна насока и път в живота, дори и различно време, в което постига нещо. Някой може да ти носи мотивация и настроение, но не мисля че трябва да се копира. Личният опит в живота е най-добрия учител. Иначе любимият ми спортист е Стефка Костадинова. Личи си по всичко, че съм влюбена във високия скок, нали?

Mirela 1

- Имате ли и друга любов в живота?
- Имам прекрасен мъж до себе си, който много ме подкрепя. Не живеем заедно, но това не ни пречи да бъдем щастливи. Той е в България, аз в Холандия и по състезания, но винаги намираме време един за друг и при всеки един удобен момент сме заедно. Имам и великолепни приятелки. Обожавам да прекарвам време с тях. Много обичам и да съм сред природата.

- Какви са амбициите Ви за предстоящите олимпийски игри? В лицето на кой виждате най-голямата си конкуренция. Коя от вас в скока на височина е с най-голям шанс за спечелване на златото в Рио?
- Относно конкуренцията, това е труден въпрос, тъй като всеки гони топ спортна форма за олимпийските игри, т.е. за края на летния сезон. Но това е състезание по висок скок, което е не само техническа спортна дисциплина, но и емоционална такава. Психиката при нас играе много голяма роля. Както фаворити могат да се провалят, така и аутсайдери могат да се представят много добре. Често се случва скачачи да правят разлика от 10 см в две последващи състезания, така че е трудно да дам прогноза относно това коя от нас има най-големи шансове за златото в Рио. Аз лично не смятам да съсредоточавам вниманието си върху моята конкуренция, а върху летвата, която аз ще си поставям за цел да преодолея. Ако спечеля, няма да е защото друг не се е представил добре, а защото аз съм успяла да се представя добре. Ужасно много искам медал и ще дам всичко от себе си, за да се случат нещата в посоката, в която ги искам да се случат.

13414449_1373702945989994_813216661_n

- Как смятате да скачате на олимпийските игри – с малки разлики във височините и чисто преодоляване от първи опит или с по-големи разлики във височините?
- Зависи как ще се чувствам в деня на състезанието в Рио. Смятам да импровизирам на момента. Решенията ще се вземат на момента, там на място, в зависимост от това как се чувствам и как чувствам разбега си.

- Каква е формулата на успеха в скока на височина според Вас и Вие къде я търсите?
- Лично моето убеждение е, че освен в техническото изпълнение на скока на височина, успеха в тази дисциплина на леката атлетика най-много се влияе и от емоционалното и психическо състояние на скачачите. При мен успехът зависи най-много от моето настроение, затова и полагам огромни усилия да работя над това.

- Занимавате ли се и с нещо извън спорта?
- Опитвам се да си завърша образованието. Изучавам публични политики в България. В момента пиша дипломна работа на тема „Имат ли права нерегулярните мигранти?“ (от перспективата за правата на човека). Остава ми още една глава от нея, която ще напиша след края на олимпийските игри. И живот и здраве, след това следва защита. Темата ми е много интересна и много актуална.

- И накрая, какво си пожелавате?
- Пожелавам си здраве. Винаги да намирам любовта в хората около мен. Всеки ден от живота си да намирам вдъхновение, както за практикуването на моя спорт, така и за всичко останало, за да мога да стигна колкото е възможно по далеч по пътя на успеха такъв, какъвто го разбирам аз.

текст: Фани Богданова – кореспондент на InLife.bg в Холандия

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)