25358355_1206194086149505_2651759635018557089_o-880x586

Митко Попов – „Защо ли закъснява Дядо Коледа?!“ (една тъжна празнична приказка)

25 декември 2019

Дядо Коледа се огледа безпомощно и от липса на каквито и да е варианти, реши поне да си почеше брадата… Вече имаше поне четири часа откак бе пристигнал, а беше доникъде. Eто, само допреди два часа бе минал мигащия надпис „Добре дошли в София“ и с нетърпение очакваше да зарадва дечицата.

Вместо това каква стана тя… Само проблеми. Остави за миг еленчетата и шейната и слезна да се облекчи до една кофа за боклук и кога се обърнa, що да види… Еленчетата вече дават газ, а отгоре група циганчета се хилят злобно и шибат горките животинчета с клонче от елха. Е гати иронията.

- „Дий, вашта мама, дий“… – викаше туй най-отгоре и в унисон си забърсваше сополчето с ръкава. От превоза обаче вече нямаше и помен. Ами сега… как да стигне чак до малкия Петърчо в Люлин, до Янка в Надежда, до Верчето в Бъкстон..

„Така просто няма да стане“, замисли се той. После метна чувала на рамо и хукна към най-предното такси в колоната.

- „До Люлин, ще ме качиш ли“, попита той шофьорчето.
- „Ще те качим, деде, как няма да те качим. 15 кинта и си там за нула време“, отговори онзи.
- „Как 15 кинта бе, ама то е на по-малко от 7 километра“, изцъкли се дядо Коледа.
- „Еми сори. Коледна тарифа“ – ухили се шофьорчето, разкривайки наниз от златни зъби (дали пък не ги бе изкарал предимно по празниците?).

- „Ама аз съм дядо Коледа, трябва да разнеса подаръците“, едва не се разрева нашият герой.
- „Добреее де, тъй кажи, ще се спазарим някак „- подсмихна се – „Дай да си избера някой и друг подарък и ще стане работата“. Речено – сторено. Развърза торбата и набързо я изпразни с една трета.

Коледа побърза да се качи, дорде шофьорът не е размислил. Скочи бързо на задната седалка. Таксито потегли с лирична нотка, поклати се няколко минути и тамън да даде малко газ, и се чу боен трясък. Бааааам.

Коледа

- „Какво стана?!“ – скочи уплашено дядо Коледа.
- „Еб..о си мамата, това стана!“ – почеса се по главата шофьорчето. – „Пропаднахме в дупка и сега ни напред, ни назад. Поне по два пъти на ден ми се случва, то и свикнах вече. Сигур пак съм изкривил калника. Ми аз съм дотук баце, ако искаш, ей го отпред тролея, хващай го него“.

Нямаше и какво да му мисли повече. Метна чувала на рамо и хукна към спирката. Ми то хубаво, ама в тролея фраш. От крайната врата стърчи крак, от средната две ръце, а само от най-предната имаше малко място.Тръгна да се качва и шофьорът веднага се изцепи от кабината.

- „Ти луд ли си бе, дядка, не виждаш ли, че няма място, къде се засилил?“
- „Ама вие не разбирате, аз трябва да стигна, да разнеса подаръците, аз съм дядо Коледа“, отново го удари на молби нашият герой.

- „Хм, дядо Коледа викаш?“ – замисли се и онзи и се почеса зад врата.
- „Знайш ли, то тук при мен има малко място, ама то е забранено да се качват пътници. Ще трябва да направя изключение, а?! Я да видя какво носиш в тая торба, може и да се разберем някак“.

Речено – сторено. Чувалчето олекна с още една трета. Дядо Коледа се провря в кабината и застана вътре – ни напред, ни назад. – „А така. Стой мирен и не шавай много, да не стане някоя беля“, рече шофьорът и потегли. Мина спирка, две и изведнъж на третата тролеят взе главоломно да се изпразва откъм пътници.

- „Карти и билети за проверка“, дочу се мъжки глас от края на превозното средство.
- „Леле, бегай веднага“ – стресна се шофьорът и без дори да се усети, дядо Коледа бе изтласкан на някоя от предните седалки. Тамън пред двамца бабаити, дето си личеше, че отдават солидна доза уважение на физическата си форма.

Дядо Коледа

- „Я, деде, да ти видя картата!“ – рече единият и свирна на колегата. Оня пък се изтъпанчи на предната врата, да не реши случайно нашият герой да бяга.
- „Аз такова, нямам карта“ – сви се дядо Коледа.
- „Тъй викаш значи.. Сигур и билетче нямаш. Гратис ще ми пътуваш ти, а?“ – ухили се злобно по-едричкият. „Я сега ще ми слезеш с нас да видиш какво ги правим такива като теб… Не глоба ще платиш, ами… Ще си играеш ти игрички с нас“… и се подсмихна на колегата. Оня веднага влезе в тон и взе да търка ръце една в друга. Очаквано Дядо Коледа се притесни.

- „Вижте бе, момчета, моля ви, разберете ме, аз съм дядо Коледа. Трябва да разнеса тези подаръци на децата, имайте малко уважение към празника поне“. Този пред него го погледна и се разхили.

- „Уважение,а? Вместо да си мислиш за старите кокали, ти за празника… Какъв си ми благороден.. я като си дядо Коледа, да видим какво носиш у торбата“.. Речено-сторено. Двамата симпатяги поровиха, поровиха и в крайна сметка от чувалчето остана само .. чувалчето. Вече беше празно.- „И слизай тука, писна ни от гратисчии“, намръщи се бабаитът и подсвирна към колегата.

Дядо Коледа слезе на спирката и се огледа. Вече бе доста късно, цяла София бе огряна в светлини и в коледни лампички. Само дето бе малко студено, но колко бе красиво иначе.. Дори се усещаше духа на празника. В краката му нещо се размърда. Той сведе очи и видя просяк, който се бе увил в някаква прокъсана дреха. Зъзнеше и стискаше до себе си наполовина пълна бутилка с ракия.

Дядо Коледа се усмихна и свали червеното палто. Така и така, вече нямаше закъде да бърза.- „Разменям я за ракийката“ – ухили се той и набързо наметна с дрехата човечеца пред себе си. Онзи се замисли и след малко рече:

- „Навитак, ама даваш и шапката и ръкавиците?“

Дядо Коледа ги смъкна набързо и се сви до събеседника си на земята. Връчи му ги и надигна от шишето. Първата глътка го изгори, но след няколко секунди му стана топло и приятно. Сви се зад кофите и се усмихна.

Дядо Коледа

Цяла София бе огряна в светлини и в коледни лампички, навсякъде се усещаше духът на празника. Петърчо и Верчето можеше да почакат, и без това бяха още малки. Все някоя година щеше да стигне навреме…

Весела Коледа, рече си той и се зави с единственото, което му бе останало – празното чувалче. В просъница се замисли, че никой не може да му отнеме най-главното.

Надеждата за един по-добър свят някой ден…

 Автор: Митко Попов („Блог – Несериозно за сериозните неща)

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)