995164_285967101560210_1940406058_n

Михаил Белчев – „По жътва“

29 септември 2018

От изпуснато слънце изгарят ръцете ти.
Прегърни ме за сбогом и тръгвай.
По жътва се връщат, когато се стъмни.
Тогава светулките лепнат по пръстите
и сърпът отдъхва над нивата.
А в стърнище забодени птиците
до плашилото чакат да съмне.

Нека под мен жарава да гори.
Тръгвам аз със здравец към теб.
И в нестинарски танц да се роди обич.
Лятната жега нека ми тежи ден и нощ.
И любовта ми в теб да продължи цял живот.

От неказани думи изгарят устата ти.
Не целувай, преди да се стъмни.
По жътва лумват пожари сред снопите.
Тогава змиите се впиват във корена
и пръскат отрова в безсилие.
А стърнището догаря на клада
плашило и много усилия.

По жътва, Михаил Белчев

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)