door-2498140_1280

Михаил Белчев – „По първи петли“

03 юли 2019

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата.

Откога не съм се връщaл
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.

Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.

Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът,
и я няма вратата ми
сутрин…

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)