o-CHILD-BACK-TURNED-ALONE-facebook

Моето прекрасно детенце – Кристиян, с диагноза „аутизъм“…

02 април 2019

Втори април не е празник, но е Световен ден за информираност по проблемите на аутизма!

Раждаш дете и осъзнаваш, че това е най-смисленото и велико нещо, което си направил до момента в живота си… И всичко друго вече ти се струва маловажно… Държиш мъничката му ръчичка, слушаш го как диша, гледаш го как се усмихва в съня си и сърцето ти става толкова голямо, че чак се задушаваш от щастие… Кроиш планове за бъдещето… Мечтаеш за нещата, които ще правите заедно, върховете, които ще изкачите и светът, който ще преоткриете… А времето минава… Детенцето расте като по учебник… Кротичко си спи нощем, храни се както подобава на едно мъничко човече… Прави първи стъпки… Прохожда… Опитва се да изрича по бебешки някои думички… Tа дори и простички изречения… И в един безобразно светъл, слънчев, уж нормален ден, едно гласче някъде дълбоко в подсъзнанието ти казва: „Нещо ужасно много се обърква… Нещо се случва.“

Опитваш се да го заглушиш и да не му обръщаш внимание, но тревогата вече се е загнездила в теб и ти все повече се вглеждаш в поведението на детето си с безпокойство, отколкото с надежда… То не се и опитва вече да каже думичка, не проявява интерес към другите деца на детската площадка… Любимата му игра е да се върти шеметно в кръг гледайки си ръчичката, сякаш танцува с невидим партньор… Спира да яде това, което е харесвало до момента и хапва определени храни… И тогава започва ходенето по мъките… Личен лекар, психиатър и от там Детска психиатрична клиника… Чуваш диагноза, за чието съществуване знаеш от филма с Дъстин Хофман „Рейман“… Някакъв бегъл спомен, че иде реч за хора, които живеят затворени в свой собствен свят, имат индивидуални потребности и гениални способности… И това е всичко… ДИАГНОЗА – „АУТИЗЪМ“…

Пълно информационно затъмнение… Тършуваш като обезумял из всички източници, за които се сещаш, за да научиш с какво си имаш работа и срещу какво си изправен, но… Информацията е оскъдна, а ти минаваш през кръговете на собствения си ад… Отричаш, гневиш се, отчайваш се, примиряваш се и приемаш това, което не можеш да промениш… И животът ти става нещо коренно различно от представите ти и мечтите ти за него… Приоритетите се пренареждат…

Детето ти става центърът на твоята вселена и вместо то да се учи от теб… Ти се учиш от него… Най-вече на търпение… Радваш се на всяко ново нещо, което прави… За другите деца на неговата възраст е в реда на нещата да загасят тока сами, да си налеят вода, да си отворят пакетче дъвки, но за твоето дете това е огромен скок напред… И така ден след ден… С мънички, но сигурни крачки напред… И към повече самостоятелност… Обичаш го безрезервно, браниш го от всичко, което би наранило чувствителната му и чиста душичка и единственото, което те крепи е Вярата… Вяра, че някой ден ще стане чудо… Ще чуеш „Мамо“… Ще го гледаш през прозореца как само отива до магазина да ти купи хляб… Ще се вълнува от някоя изгряла любов…

Детето ми е аутист… То живее в в свой собствен свят и има своите индивидуални потребности… Детето ми няма гениални заложби… но със своята топлота, чистосърдечност и любвеобвилност е гениално за мен… Казвам се Марина и ви разказах за живота на моето прекрасно детенце – Кристиян, с диагноза „аутизъм“…

Текст: Марина Костадинова
Снимка: Huffingtonpost.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)