Момчето и морето

25 август 2015

Отмина почти месец от големия триумф на младия български поп певец Ивайло Колев на конкурса, „Бургас и морето“, на който той с песента си „Вече знам“ (по текст на Живко Колев, музика и аранжимент – Светослав Лобошки) грабна както наградата на журито, така и тази на публиката.

Именно това бе повода да се видя с него и да се опитам да науча малко повече за емоциите и чувствата, които тази победа му е донесла.

Минути след негово грандиозно участие в един от клубовете на българската ревиера (да, ГРАНДИОЗНО, защото независимо от случайната публика в заведението, Ивайло бе със смокинг, папионка и лакирани обувки, сякаш гастролиращ на най-голямата световна сцена, с балет, който на всяко появяване на сцената бе с различен и ефектен костюм и с невероятно, невероятно присъствие…) поговорихме за извървяния път, успеха, мъжките сълзи и бъдещите му планове.

Ето какво ни разказа усмихнатото, харизматично, позитивно, талантливо пораснало момче:

Ивайло, не се случва всеки ден артист на голяма сцена да плаче под ръкоплясканията на няколко хилядна публика. Колко „струва” една мъжка сълза?

Сълзата си е сълза и няма значение дали е отронена от мъж или жена. Важното е с каква емоция е облечена и колко е искрена. Явно в момента, в който се разплаках на сцената на „Бургас и Морето” публиката усети колко дълбоко изживях тази победа и затова всички станаха в бурни аплодисменти. Това ме разчувства още повече и емоциите ескалираха неимоверно. Мисля, че имаше химия и се докоснахме взаимно- аз с раздаването си на сцената, а те с любовта си. Уникално беше….

Къде бяха близките ти по време на този специален момент?

Моята съпруга беше в публиката и снимаше. Баща ми знам, че е поливал в това време градината на вилата (Смее се.), а майка ми – нямам представа. Знам само, че когато жена ми се обади да им каже, че взимаме и двете награди, майка ми се хвърлила в обятията на баща ми, така както го е правила само в първите им любовни трепети преди 38 години. Щастлив съм , че съм донесъл толкова топлина на семейството си.

Отново имаше спекулация с песента въпреки, че тя категорично спечели и журито и публиката? Защо винаги победителите са обект на критика в България?

Да. Чух, че се появи полемика, че Живко Колев бил пял песента в някакво предаване, посветено на него месеци преди конкурса. Тук трябва да подчертая нещо много важно. Аз държа правата на песента от повече от 3 години. По различни причини тя обаче стоеше в моето чекмедже и чакаше своя момент. Живко Колев я бил изпял в някакво предаване, посветено на него? Е, добре, човекът написал хубав текст и решил да го помести в собствения си филм. Много ли е лошо това? Ами аз поне 10 пъти съм пял песента в банята си. Може би моите комшии също могат да предявят претенции, че песента не е автентична, защото вече са я чували. Дайте да си говорим по-сериозни неща!

Кажи ми честно какво е да се издържаш с музика по нашите географски ширини, когато нямаш медийния комфорт на хип-хопа и чалгата?

Нямам медийния комфорт, но печеля всеки ден любовта на много хора на живо с изпълненията си. Не е лесно, но се справяме и не мрънкаме. Дори семейства издържаме. Колко странно, нали?(Засмива се.) Шегуваме се с моя балет и цигуларките ми, че извършваме революционерска дейност в много негостоприемна среда. Не забравяйте, че големите революции са се печелили от малките общности. Наполеон след заточението си, избягвайки от остров Елба с шепа хора, влиза триумфално през портите на Париж и взема властта без нито една гръмнала пушка. Ние сме „малки” в момента, но нищо не се знае?!

Да оставим историята настрана. Как един сексапилен изпълнител на сцена може да бъде моногамен и да не изневерява на съпругата си?
Дори и при добро желание за обратното, няма как да стане. Тя е непрекъснато до мен. Добре, сериозно! Колкото и тривиално да прозвучи, аз си взех поуките от миналото с минали връзки и болезнените „опити за летене“. Мисля, че съм доста улегнал вече. Момчето стана мъж. Освен това открих Бог и се чувствам страхотно. Разбирайте го както искате…

Чувала съм, че имаш изграден имидж на скандалджия и човек, създаващ проблеми?

Правилно си чула! (Отново се смее.) Добрата новина е, че всичко това е отдавна в миналото. Първият скандал, който вдигнах беше на един от директорите в „Стар Академи“ още в първите седмици. Казваше се Виктор Божинов. Беше ни наредил всички след един от концертите и ни четеше здраво конско в съблекалнята. Аз издържах няколко изречения, станах и му изкрещях, че не може да се държи по този начин с едни заблудени 18-годишни деца, каквито бяха повечето там и да им съсипва психиката. Другият подобен случай беше с една от главните дами от сп. „Блясък“. Вдигнах й телефона и говорих в стил „Васил Найденов” за лъжите, които списваха за мен. Проблемът беше, че не осъзнавах, че не съм Васил Найденов, ха-ха! Така се създава неправилно обществено мнение. В България не се толерират смелите хора, които говорят директно в очите. Тук вървят номерата чики-рики, а аз не си падам по тях.

Какво е да си музикант в едно немузикално семейство? И какво струва борбата с предрасъдъците в държавата България?

Майка ми е една от най-авторитетните учителки в Ямбол и въпреки, че с баща ми живеят вече във Велико Търново, откъдето родом е той, все още се носят легенди за уважението на родителите на „децата й”. Трудно е да противоречиш на начална учителка, но не е невъзможно. Те не искаха да пея. Никак дори!!!
Изгладихме ръбовете и сега цари хармония. А и нали си спомняте какво ви казах за прегръдката на майка ми с баща ми след „Бургас и Морето”?! Мисля, че са горди и щастливи родители, а аз се мъча да бъда добър син. Все пак съм съм единствен и отговорността не е малка.

Разбрахме, че готвиш нещо сериозно след края на лятото?

В момента с моята хореграфка и режисьор пишем сценарий за голям концерт-спектакъл, който трябва да види бял свят към края на ноември. Музиката е по Майкъл Бубле, Стинг и някои от моите авторски композиции. Доста амбициозен проект. Включва струнен квартет, духово трио – тромпет, тромбон и сакс, балет с много пищни костюми и сценография, мултимедия, специални светлини и т. н. Първото ми голямо предизвикателство не само като певец, но и като продуцент. Предназначено е за хора с краен анти-афинитет към попфолка. Надявам се, че последното изречение казва достатъчно?!

Какво ще кажеш на хората, които смятат, че си просто леко изтупан от нафталина талант от отдавна забравеното риалити „Стар Академи”?

В България всеки си говори каквото си иска. Каза ми го наскоро един много уважаван немски бизнесмен, който живее в България. Един казва, че си гей защото имаш чихуахуа. Втори се тупа в гърдите, че ти е продуцент, без да знае какво точно правиш, за да „източи” някоя и друга комисионна от заблудени клиенти. Трети ти наднича в личния живот, за да може да го коментира от първо лице и трупа важност. Четвърти не знае с колко лъжички захар си пиеш чая, но твърди, че ти е приятел, а всъщност не би имал нищо против да сваля собствената ти жена, ако не си наблизо. Затова не трябва да обръщаш внимание с колко нафталин ще искат да те посипят, а колко силен е собствения ти аромат.