
На днешната дата, през 1789 г. в САЩ започва честването на един от най-популярните днес празници — Ден на благодарността, който е обявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн. Никога не съм залитал по всичко американско, но съжалявам, че и у нас не празнуваме такъв. Защото искам да благодаря! Поради това ще използвам днешния ден…
Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой егоистични хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да дава от себе си, при това, без да очаква нищо в замяна.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неискрени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да бъде истински и да разкрие себе си, без да съжалява след това.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой самовлюбени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да обича безрезервно и някого другиго, освен самия себе си.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой красиви външно, а грозни вътрешно хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да вижда хубостта не само на тялото, но и на душата.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой високомерни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да цени всяка „песъчинка“ у другите, защото от нея се ражда „перлата“ в душите им.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой завистливи хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да се наслаждава и на чуждите успехи.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой безкомпромисни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да дава опрощение.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой самомнителни хора, чрез които научих колко важно е човек да не се смята за съвършен.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой безчувствени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да отвори вратата на сърцето си, а не да оставя някого пред прага му.
Господи, благодаря ти, че ме срещна не само с тези хора! А и с онези, които са се научили колко е важно човек да умее…
текст: Марио Трифонов
снимка: issacharinitiative.org

Предишна:
За Анита Мейзер – като за Анита Мейзер

Следваща:
Филмови легенди, които още чакат първия си Оскар (част II)
Още по темата
-
Ив Сен Лоран – от психиатрията до висшата мода
In FOCUSКариерата на родения на 1 август в Алжир Ив Сен Лоран започва, когато той е ...
-
Екстремен плувец се бори за Океаните в Антарктика
In FOCUSПлувецът на дълги разстояния Луис Паг, е един от носителите на приза на National Geographic „Приключенец ...
-
Джордж Харисън – „тихият“ Бийтълс (видео)
In FOCUSДжордж Харисън е единият от великите Бийтълс! Често наричан „тихият бийтълс“, Харисън става последовател на ...
-
Любими цитати от детските книжки
In FOCUSДетските книжки… Първите приказни уроци в живота ни, които мама или баба са ни чели, ...
Остави своя коментар през Facebook