Музикалният музей на Вивалди във Венеция

Музикалният музей на Вивалди във Венеция

10 юли 2019

Венеция…Кралицата на Адриатика от векове дава своя принос към културното наследство на човечеството по уникално неподражаем начин. Артистичните събития тук са продължение на невероятните културни традиции и исторически пластове, подредени във вековете в града на каналите. Но с Венеция е свързано и едно от най-големите имена на музиката, най-великият цигулар на всички времена и композитор, завещал неописуемите си ноти – Антонио Вивалди.

12804525_459676367564851_964285679_n

Антонио Вивалди е роден на 4 март 1678 във Венеция, столицата на Венецианската република. И той като много други велики имена на световната музика има труден и неоценен приживе живот. Не се знае много за това как е живял в детските си години, но вероятно в бедност. Неговият баща, Джовани Батиста, е бил бръснар, преди да стане професионален цигулар и обучавал младия Антонио, като обикалял с него да свирят из града. Антонио Вивалди имал медицински проблем — пристягане на гърдите (вид астма). Въпреки проблема си, той учи цигулка и композиране, отчасти заради предписание за музикална активност. Когато е на 15, той започва да учи за свещеник, а през 1703, когато вече е на 25 г., бива ръкоположен. След ръкополагането му за свещеник, започва работа в Ospedale della Pietà, институция за образование на сираци, незаконно родени или бедни момичета, място със завидна музикална репутация. Не след дълго свещеничество, през 1704 г., Вивалди е освободен от задължението да отслужва литургии, поради влошеното му здраве, а в късната 1706 се оттегля от активна свещенослужителска дейност.

12804518_459676514231503_544807115_n
На 1 декември 1703, Вивалди става майстор-цигулар във венецианският дом за сираци. Това била една от четирите подобни институции на Венеция, финансирани от Венецианската република. Скоро след назначаването на Вивалди, сирачетата започнали да печелят почит и уважение дори и в чужбина. Композиторът написал за тях повечето си концерти, кантати и църковна музика. През 1704 вече освен като учител по цигулка, той заел позицията и на учител по английска виола.

12821944_459676480898173_1222336780_n
В течение на това време Вивалди написва значителна част от своята музика, включително много опери и концерти. През 1705 г. била публикувана първата му колекция с композиции, а през 1709 г. се появила и втора колекция от 12 сонати за цигулка и басо контино. Големият успех дошъл с неговата първа колекция от 12 концерта за соло, дуо и 4 цигулки със струнен съпровод.  Шумният успех на тази творба кънти из цяла Европа.   През 1717 или 1718 на Вивалди е предложен новият престижен пост на Капел-майстор в двора на принц Филип на Хесен-Дармщад, управител на град Мантуа. Композиторът се преместил там за 3 години и поставил няколко опери. Следващата му голяма стъпка била преместването му в Рим през 1722, а по-късно отново се завръща в родната и любима венеция. Именно в този период той написва прочутите си „Годишни времена“. Следват пътувания из Италия, Виена, Прага…

12825285_459676504231504_1612888383_n

Днес името на Вивалди е част от историята на Венеция и неговата непреходна музика звучи от всеки ъгъл в града на каналите.
Има и едно място, близо до Канале Гранде, където името на Вивалди е превърнато в култ. Това е Музеят на Музиката Вивалди. Той се намира в Сан Поло, в сграда на Чиеза ди Сан Маурицио, бивша църква.  В Музеят за всички посетители и любители на музиката са показани инструментите на времето, в което той е живял и работил.

12825448_459676487564839_1103523080_n

Тук можем да видим специални изработки на цигулки, виоли и стари клавесини. В съседно помещение се намира работилница, където в миналото са изработвани струнни инструменти. Тук може да бъде усетен творческия път на великият композитор Антонио Вивалди, преразказан по невероятен начин – в църква, с инструментите, за които той е написал великата си музика, с достолепие и признателност  към невероятното му музикално дело. Този малък Музей е  парче от уникалния пъзел на венецианската култура на миналото хилядолетие, достойно предадена и съхранена и днес. Без сезони. Или по-скоро – в Четири сезона, които никога не спират!

текст и снимки: Валерия Симеонова

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)