DPP_12368

Навършват се 140 години от обявяването на София за столица

03 април 2019

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Според данни от първото официално преброяване на София през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън. 3 април е датата, на която през 1879 г. София е обявена за столица на България. Тогава депутатите в Учредителното събрание (10 февруари – 16 април 1879) в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а мотивът – поради географското разположение и потенциала за икономически растеж.

DPP_12395

По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва:

„Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза“.

DPP_12393

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885) София става столица на обединена България. През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата – Народното събрание, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Народната библиотека, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и др. Най-красивите и впечатляващи от тях са обявени за паметници на културата.

TON_7039

Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.

TON_70501

През 1879 г. София е разделена на 18 ориенталски махали. Тъй като улиците били без номера, за ориентация жителите на града, които били около 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една от тях се наричала „Калоянова махала“, всички останали носели турски имена.

TON_7085

Сред десетките църкви и джамии в София по това време се откроявали църквата „Света Неделя“, Бююк джамия, Черната джамия и др. В столицата се намирали и три големи пазара – Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар.

TON_7066

На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години. На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Този план, наречен „Батенбергов“, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – между днешните булеварди „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“ и „Сливница“.

TON_7072

От 1882 г. до 1947 г. град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 г. се създава тристепенно деление: Софийски народен съвет – Районен народен съвет – кметски наместници. През 1955 г. за първи път се въвежда нов принцип на административно-териториално деление – създават се 6 района. Тази структура съществува над 30 години, като се увеличава броят на районите с още 6. На 10 декември 1987 г. 9-ото Народно събрание приема Закон за създаване на общини в град София. С Указ 3405/14 декември 1987 г. Държавният съвет на Народна Република България определя броя, границите и наименованията на общините в град София – 24.

TON_7092

На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София. Създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж, гербът е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Девизът „Расте, но не старее“ е добавен през 1911 г.

TON_7094

С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. за празник на София е утвърден 17 септември – църковният празник „Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов“. А в периода 1979-1992 г. празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 г. градът е обявен за столица на България.

DPP_12382

Безспорно утвърдени главни центрове на България от основаването й като държава са Плиска, Преслав, Търново и София, въпреки че през многовековната й история има и други селища, които при различни обстоятелства са изпълнявали временно функциите на основни средища. Това коментира за БТА ст.н.с. и доктор по история Милен Куманов, съавтор на „Историческа енциклопедия на България“ и на редица издания, свързани с историята на България.

Ето мероприятията на Столична община днес:

В 09:00 ч., Храм „Света София“ – АРХИЕРЕЙСКА СВЕТА ЛИТУРГИЯ в присъствието на Негово Светейшество †Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български

11:00 ч., ул. „Оборище“ (пл. „Свети Александър Невски“) – ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ ПО ОСВЕЩАВАНЕ И ВРЪЧВАНЕ НА ЗНАМЕНА НА СТОЛИЧНИ УЧИЛИЩА – с участието на Националната гвардейска част и Гвардейския представителен духов оркестър в присъствието на Негово Светейшество †Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български

16:00 ч. – 18:00 ч. – ПРАЗНИЧЕН РЕТРО ТРАМВАЙ по маршрут: пл. „Възраждане” – бул. „Христо Ботев” – пл. „Македония” – ул. „Алабин” – бул. „Мария-Луиза” – Централна гара – бул. „Христо Ботев” – пл. „Възраждане”. Часове на тръгване от пл. „Възраждане” – 16:00 ч., 16:40 ч., 17:20 ч. Актьори от театър „Сириус“ ще представят куклени етюди и игри с пътниците в трамвая.

17:00 ч., Градска градина – Галерия на открито – ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „ДА СЪГРАДИШ СТОЛИЦА“ Изложбата представя интересни и важни моменти от историята на града: на 28 табла са представени архивни материали, които маркират важни исторически събития и различни аспекти от живота на София.

18:00 ч., в ЛАРГОТО – КОНЦЕРТ НА СОФИЙСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР, диригент Васил Делиев В програмата: Нечо Русев – Празнична София, Любомир Пипков – Ръченица из оп. „Момчил“, Петко Стайнов – Пайдушко из „Тракийски танци“, Марин Големинов – Танц из „Пет скици“, Асен Карастоянов – Копаница из „Българи от старо време“, Ангел Добрев – Ботевградско празнично хоро, Дунаевски – Марш из к.ф. „Веселые ребята“, Хачатурян – Танц със саби, Юли Дамянов – Рондо а ла Булгара, Христофор Раданов – Фолк-суинг, Иван Стайков – Флиген валс, Николай Добринов – Пиеса за духов оркестър върху мотиви от право хоро, Ат. Бояджиев – Хоп-троп, Милчо Левиев – Блус в 9, Дико Илиев – Дунавско хоро.

20:30 ч., площад „Княз Александър I” – ПРАЗНИЧНИ ИЛЮМИНАЦИИ 3 април – ВХОД СВОБОДЕН в Регионалния исторически музей – София, Софийската градска художествена галерия, Парк-музей „Врана“ и Зоологическа градина – София

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)