16427420_961679573934292_6561034740149579318_n

Надежда Тодорова – „Понякога“

08 февруари 2018

Понякога копнея за докосване,
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.

Понеже не понасям посегателства
над болните пространства във душата си,
мечтая си за ценности на практика.
И някак си за повече слушатели.

Понякога сънувам непознати,
които са способни да обичат.
Приличат на приятелски лицата им.
А всъщност и по нещо не приличат.

Понякога се чувствам излекувана,
дотолкова, че мога да го срещна.
И без да се погледнем, да се чуваме.
И даже и без допир да усещаме

докосване, но някъде под кожата.
Там всеки е затворник в своя клетка.
В илюзия за своята възможност,
зад мрежа от фибринови решетки…

Понякога си мисля, че понякога
ще бъде май, макар и през септември…
Понякога. И слизам на земята.
Онази, на разбитите надежди.

Надежда Тодорова – „Понякога“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)